Краставиците са доста податливи на различни гъбични заболявания и поради това е необходимо да предприемаме профилактични мерки и да следим внимателно още за първите признаци на появата им, за да имаме възможност да реагираме своевременно.
Ако стъблата на краставиците са започнали да се втърдяват и придобиват сивокафяв оттенък, вероятно става въпрос за кореново гниене. Причината за заболяването е, че корените губят власинките, чрез които хранителните вещества постъпват в растението от почвата. Скоро болните растения изсъхват напълно и трябва да бъдат изскубнати. За да се избегне вероятността за поява на заболяването е добре краставиците да се поливат само с топла вода или да се пръскат с разтвор на 1-3 грама калиев перманганат в 10 литра вода.
В средата на лятото краставиците често биват нападани от пероноспороза (фалшива брашнеста мана), при което листната маса и стъблата започват да съхнат отгоре надолу. Ако вече сме започнали да събираме реколта, единственият начин за борба е с пръскане. За тази цел в 10 литра вода се разтварят 100 грама карбамид, 5 грама борна киселина, 3 грама меден сулфат (син камък) и по 1 грам железен сулфат (зелен камък) и цинков сулфат.
Много щети на краставиците нанася и обикновената брашнеста мана – при нея върху листата се появява бял налеп и те бързо изсъхват. Срещу гъбичките, които причиняват заболяването, се използва разтвор на 80 грама колоидна сяра в 10 литра вода. Една обработка се прави при появата на първите признаци, а след 2 седмици се повтаря. Реколтата може да се прибира още на следващия ден слез пръскането.
Малко по-рядко по краставиците се появява антракоза под формата на кафяви петна по корените и стъблата на растенията, които бързо изсъхват. Срещу нея добре действа подхранване с фосфорно-калиеви торове. По принцип антракозата е болест на отслабените растения, до която се стига при рядко поливане, прекалено горещо и сухо време или напротив, при ниски нощни температури и чести утринни мъгли.
Срещу всяка от изброените болести на краставиците много добре се отразява мулчирането на почвата с прегорял оборски тор или с компост.
