Начало » Новини » Коментари
21.08.2017 г.
Защо се надува балонът как чужденци щели да изкупят българската земя
Защо се надува балонът как чужденци щели да изкупят българската земя

sinor

В разгара на горещия юли отново се разгоряха тежки страсти около прословутия Закон за собствеността върху земеделските земи, с който България наложи забрана върху възможността чужди физически лица да купуват българска земя. Очевидно е, че тази забрана противоречи на европейското законодателство заради което на страната ни ще бъдат наложени санкции за неизпълнение на клаузите в договора за присъединяване, според който България трябва да отвори пазара на земя за граждани от ЕС.

Още преди година Еврокомисията информира България, Литва, Латвия, Унгария и Словакия, че ще отнесе проблема в Европейския съд, откривайки наказателна процедура срещу петте държави, ако не променят поземленото си законодателство. Именно затова и българското правителство трябваше да предприеме съответните мерки, за да избегне наказанието.

С тази цел през юли тази година министерството на земеделието предложи проектозакон, с който да отпадне разпоредбата на чл. 3в от ЗСПЗЗ, въвеждащ ограничителен режим за придобиване правото на собственост върху земеделски земи за всички физически или юридически лица, включително и българските, които не са пребивавали или установени в България повече от 5 години.

Въпреки половинчатостта на това законово предложение, което не се отнася за чужди граждани извън Европейския съюз, някои политици за пореден път започнаха да развяват плашилото как видите ли чужденците щели да изкупят българските земи. Абсолютноо нелогично твърдение на фона на съществуващата практика, от която се вижда, че за последните пет години имотите се купуват основно от българските земеделски производители. А интересът от страна на чуждите инвеститори безвъзвратно се изпари.

Безсмислието на поредната политическа акция изпъкна не само защото предложените от министерството промени не вдигат забраната върху възможността чужденци извън Европейския съюз да придобиват земя в България. Но и защото пазарът на земя отдавна позволи на руснаци, турци и китайци да купуват земя, стига да са регистрирали фирма в България.

„От двайсет години турски, руски, китайски и други фирми, регистрирани в страната, свободно купуват окрупнена земя, в резултат на което днес около 28-30 на сто от обработваемата земя, е тяхна собственост“, припомни Борислав Петков, земеделски производител и бивш председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи в България. 

Санкциите като бумеранг    

За експертите, които познават пазара на земя, тезите, развивани от различни политически лидери, че видите ли по-добре било България да плаща европейските санкции, отколкото да приеме законовите промени, звучат още по-необяснимо. Върхът на изненадата беше и решението на БСП и ГЕРБ да блокират за два месеца приемането на предложените от министерството на земеделието законодателни промени, докато не се проведат преговори по темата в Европейския парламент.

Нека припомним, че ако Европейският съд осъди страната ни заради ограничителните клаузи срещу покупката на земя от чужденци, България ще трябва да плати еднократно минимална глоба от 839 000 евро. Към тази санкция ще тече и периодична имуществена санкция с натрупване от 660 евро, която се начислява за всеки ден бездействие от страна на осъдената държава.

Тоест европейците ясно дават да разберат, че пазарът трябва да се отвори. Въпросът е защо българската администрация продължава да се опъва, като в същото време дори не разполага с един читав анализ за това каква част от обработваемите 36 милиона декара са притежание на българи и каква част на чужденци.

Кой има полза да се вее плашилото „чужденци изкупиха България“

Колкото един пазар е по-непрозрачен, толкова по-лесно се манипулират и участниците в него. Именно затова и трудно се открояват манипулациите, съществуващи от около 20 години на родния пазар. Горе-долу оттогава се отвори възможността чужди граждани, регистрирали фирми в България, да купуват земя. След 2003 година пък навлязоха и фондовете, които масово започнаха да купуват, но някои от тях и със спекулативна цел – да препродадат на по-висока цена.

Именно по това време чужденците навлязоха масово, използвайки този спекулативен елемент. С други думи, сегашното законодателство няма нищо общо с това, което се прилага в Европа срещу спекулативната покупка на земя. Нито една българска политическа партия не се нае да приложи примерно холандския модел, при който земята се отдават на чужди фирми, но само ако я обработват дългосрочно, защото само така чуждите компании ще бъдат обвързани икономически и ще развиват земеделие в Холандия.

Докато в България чуждите фирми, регистрирани като български, спокойно си накупиха имоти, много от тях с единствената цел да ги препродадат с висока печалба. И когато тези фирми по една или друга причина фалираха, то след този фалит напълно законно чужденците станаха собственици на тази земя, но вече като физически лица.  

С други думи и сега земята лесно може да стане притежание на чужди физически лица, но по заобиколен начин, затова е необяснимо лицемерието на отделни политически партии, които под привидната „защита“ на националните интереси са готови да отворят широко бюджета и да плащат стотици хиляди евро санкции, само и само бутафорното вето да продължи да се прилага.

Съществува и друг елемент, който убягва на българските политици - фактът, че не се налага данък върху рентите, които собствениците на земеделска земя ползват. Тук не говорим за дребните частници с по 20 декара земя, които трудно ще забогатеят от тези ренти, а за големите фондове, които масово отдават стотици хиляди декара, без да внасят данък върху тази доходност.

За сравнение, в Холандия крупните притежатели на земя плащат данък върху тези ренти. Подобна е практиката и в други европейски държави. И никой от управлението на тези държави не е тръгнал да налага вето върху покупката на земя от чужди граждани, защото законовите вътрешни регулации са бариера срещу навлизането на спекулативните капитали.

Именно затова и голямата питанка защо България не прилага холандския модел, вместо да разиграва театър пред бизнеса и данъкоплатците със смехотворни забрани, продължава да виси с пълна сила пред българските политици.

Позицията на експерта

Георги Георгиев, прокурист на ЕЛАНА Агрокредит:

Нужен е ясен анализ, преди да се пристъпи към плащане на санкции

Санкциите се плащат от данъкоплатците, така че трябва да има много ясен анализ дали съществува сериозен риск за пазара на земеделска земя, за да бъде оправдано евентуално плащане на санкциите от страна на България. Забраната за продажба на земя на чужди физически лица действа вече две години, но и преди да се въведе липсваше анализ за поне пет години назад колко чужденци са закупили земя, какъв и за кого е рискът от възможността чужденци да купуват български парцели. 

Основните купувачи на пазара в последните 5 години са българи, най-вече земеделците, които си обработват земите. От друга страна земеделската земя в България не е достатъчно комасирана и това не я прави достатъчно атрактивна за чужденците. Известно е, че те търсят големи и комасирани парцели, върху които да стартират бизнес веднага, а не да влизат в процедури за комасация на ниво ползване ежегодно и без никаква сигурност за инвестициите им през следващата година.

Истинските проблеми в нашето земеделие са на съвсем друго място. Все още това е отрасълът, в който един инвестиран лев носи най-ниска добавена стойност и ако искаме да развиваме този отрасъл, а не да бъдем просто износители на евтино фуражно зърно, то следва да се концентрираме първо върху повишаване на ефективността на ползването на земеделска земя у нас и току виж, че някой чужденец би проявил интерес да прави земеделски бизнес в България.

В момента закупуването на земя от чужденци у нас е по-скоро екзотика, а тези които си купуват, уважават парите си не по-малко от нашите родни фермери, т.е. инвестират достатъчно средства за развитие на бизнеса си, а не просто да държат земите си в очакване на спекулативен ръст.

Смея да твърдя, че в България периодът на спекулативно закупуване на земя приключи – дори фондовете, инвестиращи в земеделски земи (публични и частни български фирми), са нетни продавачи през последните няколко години, тъй като вече е ясно, че голяма част от изоставането в цените на нашата земеделска земя беше наваксано през последните 6-7 години.

В България цената на земята вече се определя на пазарен, а не на спекулативен принцип, т.е. цената зависи от дохода (добива) от нея, а не от спекулативните очаквания за ръст през следващите години. Дори голяма част от родните спекуланти с по няколкостотин хиляди лева вече инвестират в апартаменти в София, а не в земя. Няма как при тази ситуация да очакваме чужденците да предпочитат инвестиция в българска земя и то в множество и разпокъсани парцели по около 5 дка, каквато е средната големина на един парцел у нас.

7832
Коментари (0)
Напиши коментар
Последни материали
Виж
При 2 проверки
Над километър и половина мрежи са извадени при проверки на язовир Мандра
Една година е гратисният период за реализиране на стоки със старите бандероли
Нови бандероли за тютюневите изделия и алкохола от 2018 година
Седем компании от Удмуртия търсят партньори в България
Полезни съвети
Как да стимулираме плододаването при краставиците наесен
Добивите ще намалеят заради недостига на влага през сезона
Гроздето от новата реколта е с висока захарност и малко сок
Новата първа дама на САЩ запазва традицията, положена от предшественичката ѝ Мишел Обама
И Мелания Тръмп ще отглежда зеленчуци в Белия дом
Свързани материали
Виж
Позиция
НАЗ възразява срещу отмяната на ветото върху покупката на земя от чужденци
Агроведомството с позиция по закона, целящ вдигане на ветото върху продажбата на земя на чужденци
Всички партии без ДПС са за отлагане на законовите промени за земята
Дискусия с продължение
Зърнопроизводителите ще настояват ветото върху покупката на земя от чужденци да се запази
Под заплаха от санкция България ще отмени ветото върху покупката на земя от чужденци
Решения на Министерския съвет
Достъпът на чужденци за сезонна работа в българското земеделие се облекчава
Приятели на SINOR.bg: Стоматолог, София/    Професионална техника /    Градинска техника /    Книжарница /    АГРОВЕСТНИК /    
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2017

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам