Хрян (Armoracia lopatifolia)

Хрян (Armoracia lopatifolia) е тревисто многогодишно растение от сем. Кръстоцветни. За родина на културния хрян се смята полуостров Бретан във Франция. Отглежда се заради корените като подправен зеленчук, защото имат парлив вкус и характерна миризма.
Хрянът съдържа захари, белтъци, целулоза, витамин С (до 260 мг %), В6, фолиева киселина, минерални вещества – калий (до 1000 мг %), натрий, калций, желязо, фосфор, горчиво етерично масло с миризлив глюкозид с противомикробно действие.
Той усилва отделянето на стомашно-чревни сокове, възбужда апетита и подобрява храносмилането, затова се прилага при безапетитие, анемии, хиповитаминози. В менюто се слага по малко. Използва се като т. нар. горчица при консумацията на колбаси. Етеричното масло на хряна има противомикробно действие при гнойни рани, циреи, язви, при окапване на косата. Сок от хрян разреден с вода за плакнене, служи при възпаление на гърлото (фарингити, ангини) и венците. В народната медицина се използва като пикочогонно и като отхрачващо средство при кашлица, грип, подагра, хроничен ревматизъм, като за тази цел се вземат три пъти дневно по една кафена лъжичка каша от равни части сок от хрян, мед и настъргана ябълка.
Употребата му не се препоръчва при гастрит, киселини, язва на стомаха и дванадесетопръстника, възпаление на тънките и дебелите черва, болести на бъбреците, черния дроб и пикочните пътища.
Хрянът изисква добре разработена, наторена и пропусклива почва. Най-добре се развива на възвлажна песъкливо-глинеста почва, която се обработва дълбоко. Това става през есента чрез дълбока оран, за да се удълбочи орният слой, осигуряващ получаването на прави коренища.
Той реагира много добре на торене с органични и минерални торове. При есенната обработка на почвата се тори с 5 кг/кв. м оборски тор. При пролетната обработка на почвата се внасят 20 г/кв. м суперфосфат, 20 г/кв. м сулфат и 20 г/кв. м амониева селитра.
Хрянът се размножава чрез резници, получени от стари коренища. Те се изваждат през есента и през зимата се запазват в пясък. Напролет преди засаждането се изтъркват с вълнен парцал, за да се изронят ненужните странични пъпки. Така подготвени резниците се засаждат в дълбоко обработена, торна почва на разстояние 60 см ред от ред, на такава дълбочина, че горният им край да се покрива с 4-5 см пръст. През лятото насаждението се прекопава 2-3 пъти. Към октомври корените са готови (дебели 3-4 см), внимателно се изваждат и подготвят за пазара.