Торенето на цветята

За да се осигури нормално хранене и нормален растеж и добри декоративни качества на цветята, трябва да се добавят хранителни вещества под формата на органични и минерални торове. Необходимо е съдържащите се в тях химични елементи да се прилагат в оптимални количества и съотношения, които подобряват растежа и повишават декоративните качества на цветните видове. Напоследък на пазара се предлага богато разнообразие от комбинирани торове, които съдържат макро- и микроелементи за листно или кореново торене. Когато си купувате от тях, е необходима консултация със специалист, за да се избере най–подходящия за цветето тор.
Декоративните култури обхващат огромно разнообразие от видове, отличаващи се по хабитус и по продължителност на отглеждане, по изисквания към светлина, влага, температура, въздушен и хранителен режим. Освен почва в цветарството се използват различни материали, от които се приготвят субстрати за отглеждане - торф, перлит, дървесни кори, стърготини, листовка, пясък и пр. Хидропонното отглеждане намира все по-голямо приложение.
Отделните видове различно усвояват хранителните вещества. Някои се нуждаят от азот в началните фази от своето развитие, а други - значително по-късно. Едни видове усвояват азота от ранна пролет до късна есен, а за оранжерийните цветя периодът на хранене продължава 18 - 24 месеца.
Цветята са чувствителни към концентрацията на хранителните вещества в почвата или субстрата. В млада възраст, особено при недобре развита коренова система, те не понасят високите концентрации. Подхранването с азот и други хранителни елементи трябва да започне при добре вкоренени растения.
Чрез умело торене може да се регулира скоростта на вегетативното и генеративното развитие в зависимост от целта - цвят или вегетативна маса. Торенето съдейства също за увеличаване количеството и качеството на семенния и посадъчен материал - семена, клубени, луковици.

Луковичните и клубенолуковичните
Луковичните цветя имат кратък вегетационен период (60-70 дни) и кратък период на интензивно постъпване на хранителните вещества (45-50 дни). За тях се използват невисоки норми за торене, азотното задължително се съчетава с обилно фосфорно и калиево торене за едри и красиви цветове и качествени луковици.
За лалетата и нарцисите, зюмбюлите, които се отгелждат на богати, високохумусни почви, подхожда торене с азот е 8 - 9 кг N/дка. С високи норми - 12-16 кг N/дка може да се торят по-бедни, с лек механичен състав почви и при едри луковици. Ако луковиците са дребни, нормата е 9-12 кг N/дка. Съотношението N:P:К трябва да бъде 1:1:1 или 1:2:2. За предпочитане е фосфорният и основна част от калиевия тор да се внесат преди засаждането, а през пролетта да се подхранят азот и останалата част калий.
Преди засаждането е целесъобразно употребата на азот при слабоплодородни, бедни почви и ако не се внася оборски тор, като дозата е 3 - 6 кг N/дка (300-600 г/100 м2). През пролетта се извършват едно или две подхранвания. Първото - рано през пролетта, след стопяване на снега, с доза 3 - 6 кг N/дка. Към високата доза се прибягва, ако през есента не е внасян азот. Второто подхранване се прави, когато започне да се образува цветоносното стъбло. Тогава се получава по-висококачествен посадъчен материал. При второто подхранване трябва да има добро овлажняване.
Лилиумът има високи изисквания към хранителния режим. Като сравнително нова култура торенето му не е добре проучено. Изискванията се променят в зависимост от фазите на развитие и от възрастта му. През първата и втората година е най-взискателен към азота, през третата - към калия. При торене с добре угнил оборски тор в норма 9-10 т/дка преди засаждането, през първата година са достатъчни 4-6 кг N/дка, а през следващите - по 8-10 кг N/дка. Подхранва се в началото на растежа през фаза бутонизация.
Далиите (гергините) имат слабо развита коренова система, която трудно осигурява с хранителни вещества голямата вегетативна маса. Те формират репродуктивните органи от началото на вегетацията, което изисква богата почва и подходящо торене. Балансираното торене оказва положително влияние върху количеството и качеството на цветовете, срока и продължителността на цъфтежа и качеството на клубените.
Нормите за торене с азот на далиите са в зависимост от предназначението им. Ако се отглеждат за получаване на едри цветове, ранен цъфтеж, за красива и голяма вегетативна маса, са необходими високи норми - 16-18 кг N/дка, като 1/3 до половината се внася преди засаждането, а с останалата част се подхранва на два пъти с амониева селитра през пъпкообразуването и в началото на цъфтежа. Ако далиите се отглеждат предимно за получаване на клубени, нормата е по-малка - до 12 кг N/дка. Ако при подготовката на почвата е внасян добре разложен оборски тор - 10-12 т/дка, нормите се намаляват с 3-4 кг.
Гладиолите усвояват значителни количества хранителни вещества. Добре виреят на плодородни почви. Имат продължителен период за усвояване на хранителните вещества - от поникването до края на вегетацията. Те са чувствителни на хармонично торене с – азот, фосфор и калий. При оптимално съчетание през различните фази се увеличава дължината и здравината на цветоносната дръжка, броят на цветовете и качеството и количеството на клубенолуковиците. Едностранчивото торене с P и K скъсява периода на цъфтеж, комбинираното N, P, K торене го удължава. Затова торенето трябва да се извършва диференцирано, по фази на развитие. В началото предимство има азотът, а след фаза 5-6-ти лист нуждата от N, P и K силно нараства.
Схемата на торене най-общо може да се изрази така: с предпосадъчната подготовка (основната обработка на почвата) се внася 8-10 т/дка полуразложен или добре разложен оборски тор. Преди засаждането се внася по 10-15 кг/дка P2O5 и K2O като суперфосфат и калиев сулфат в зависимост от запасеността на почвата и количеството на оборския тор. Първото подхранване в началото на вегетацията се извършва с амониева селитра при дози 3-6 кг N/дка в зависимост от плодородието на почвата и торенето с оборски тор. Второто подхранване се препоръчва във фаза 5-6-ти лист с N и K в съотношение 1:1,5 или 1:2 в зависимост от запасеността на почвата, като се внася 3-4 кг N/дка. При третото подхранване се добавя фосфор - съотношението N:P:K е 1:1:2.

Едногодишните
При едногодишните цветя минералното хранене съвпада с продължителността на вегетационния период. Те имат повишени изисквания към азота, особено в началните фази на развитие. През по-късните фази нарастват нуждите от фосфор и калий, а азотното хранене се понижава. Основната схема на торене при тях се изразява в предсеитбено торене с азот, фосфор и калий в съотношение 1:1:1 и едно-две подхранвания в началото на вегетацията след образуване на 5-6-ти чифт истински листа и когато започнат да образуват пъпки - с по 3-4 кг N/дка. В началото на цъфтежа може да се направи подхранване с Р и К или N, Р, К в съотношение 1:2:2. Трябва да се избягват много високите норми азот, за да се предотвратят поражения в съцветията.

Многогодишните
имат продължителен период на хранене и престояват на едно място 5-6 и повече години. Това поставя високи изисквания към плодородието на почвата и внасянето на минерални торове. Многогодишните се отличават с по-голямо разнообразие от едногодишните цветя, а изискванията на хранителните вещества са специфични и се изменят с промяна на възрастта им.
Най-общо се приема, че през първите две години те се нуждаят предимно от азот. След третата година нарастват изискванията към фосфора и калия. Най-добър декоративен ефект се постига, ако в началната фаза на развитие се извършва подхранване с азот, в началото на пъпкообразуване с N, P и K, а през цъфтежа с P и K. След 3-4-тата година намалява участието на азота, а се увеличава това на калия. За всяко подхранване се използва 3 - 6 кг N/дка.

Оранжерийните
Отглеждането на цветя в култивационни съоръжения е свързано с редица особености : освен почва се използват различни субстрати или хидропоника; продължителността на отглеждане на едно място е две и повече години, а храненето продължава целогодишно; влажността и температурата се контролират; възможно е натрупване на излишък от соли. При оранжерийните цветя се правят анализи на почви (субстрати) и растения, тъй като от макро- и микроелементи зависи получаването на висококачествен цвят. При недостиг от азот листата са дребни, бледозелени и сгъстени, издънките са малко, със скъсени междувъзлия, слаби дръжки и дребни цветове. Излишъкът от азот се проявява в тъмнозелено оцветяване на листата, които се завиват назад и надолу, а дръжките на цветовете са меки, сочни и слаби. Недостигът на P, K, Mg, B и други елементи също е свързан с влошаване на качеството на цветовете.
При оранжерийния карамфил азотните торове се внасят, когато не внесен оборски тор или са използвани повече торф или други материали (борови трици и кори, ленен пъздер и пр.). След дезинфекцията на почвата и с предпосадъчната подготовка се внася 3-5 кг N/дка като амониева селитра.
Първото подхранване започва след добро вкореняване на растенията с доза 3-4 кг N/дка. Второто - се прави 10 дни след първото с доза 5-6 кг N/дка, след това се подхранва всяка седмица. Дозана може да се увеличи с 2-3 кг в зависимост от съдържанието на азота в почвата. През зимата в стъклените оранжерии се подхранва през две седмици, в полиетиленовите се преустановява от началото на декември до началото - средата на февруари. Много важно изискване е да се спазва съотношението N:P:K. През пролетта и лятото то е 1,5:1:1. През късната есен и зимата се увеличава фосфорът и калият - N:P:K е 1:1,5:2-3.
Подходящи торове за подхранване са амониева селитра, калиев нитрат, калциев нитрат и амониев сулфат. Те се дават с поливната вода или се разтварят с вода.
Герберата се отглежда 3-4 години в почви или в специално приготвени субстрати, в които се добавят различни минерални торове. С азота трябва да се внимава. Първото подхранване се прави при формиране на първия цвят с 5-6 кг N/дка. Следващите се извършват ежеседмично или през 10 дни с по 3-4 кг N/дка. Най-добре е да се правят анализи на субстратите и след това да се определят дозите за торене.
Хризантемата изисква големи количества хранителни вещества, особено азот и калий. Силно изтощава почвата. Най-общо торенето й може да се раздели на два периода: период на активен вегетативен растеж - 5-7 седмици и период на бутонизация - цъфтеж. Първият период е свързан със засилено азотно торене, през втория превес има фосфорното и калиевото торене, за да се оформят големи и красиви цветове. Поддържането на високо ниво на азот през първите 7 седмици е много важно и не може да бъде компенсирано с внасяне на азот в по-късните фази.
Подхранването започва след вкореняване (прихващане) с по-ниска доза - 3-4 кг N/дка. Следващите подхранвания се правят през две седмици, като количеството на азота се увеличава на 6-8 кг N/дка. Азотното торене е съпроводено с внасяне на калиев сулфат в съотношение 1:0,4.
Когато започне бутонизацията се извършват едно-две подхранвания със 25-30 кг/дка двоен суперфосфат, 15-20 кг/дка калиев сулфат, 6-8 кг/дка магнезиев сулфат. Последното подхранване се извършва, когато размерът на пъпките е 1-2 см в диаметър. Торовете се дават разтворени във вода.
Розата образува много клонки, листа и цветове и се нуждае от повече хранителни вещества, които трябва да се внасят редовно в почвата.
Първото подхранване се извършва веднага след резитбата. Използват се 8-10 кг N/дка като амониева селитра, 15-16 кг Р2О5 като суперфосфат и 12-15 кг К2О като калиев сулфат. Следващите подхранвания са след приключване на всеки цъфтеж за подсилване на растенията и подготвянето им за следващия цъфтеж.
Не се подхранват скоро засадени рози, болните и повредените растения. Когато се отглежда на открито, употребата на азот се прекратява в края на юли, което ускорява узряването на леторастите и увеличава студоустойчивостта на растенията.

Саксийните
Саксийните цветя се отличават с голямо видово и сортово разнообразие, имат различен хабитус, изискванията им към храна, вода, въздух и светлина са изключително различни. Ограниченото количество почва, в която расте и се развива саксийното цвете, бързо изчерпва хранителните вещества. За да се развива добре и да има добър декоративен вид, трябва да се добавят периодично хранителни вещества.
Трудно е да се даде точна рецепта за торене на всеки вид. Има някои общи правила, които могат да бъдат полезни за всеки цветар. Най-достъпното и ефикасно мероприятие за подобряване на хранителния режим на саксийните цветя е смяната на почвата или субстрата, в който се отглеждат. Това се налага поради:
- Ограниченият обем почва в саксията, редовното поливане и растежът на растението, което води до промиване и изчерпване на хранителните вещества, до влошаване на качествата и много често до вкисляване на почвата.
- Много цветопроизводители отглеждат и продават цветята в съдове, запълнени с торф или други несъдържащи достатъчно хранителни вещества субстрати. Те поддържат хранителния режим с редовно внасяне на минерални торове. Ако купувачът няма възможност да поддържа този режим на торене, най-добре е да прехвърли цветето в друг съд, където е подготвил богата почвена смеска.
- Когато кореновата система силно се разраства, съдът става тесен, което предизвиква по-ран и недобър цъфтеж. Големият обем почва също не се препоръчва, защото започва вкисляване и корените загиват.
- Признаците, по които се определя кога да се смени почвата са: растението бавно нараства или въобще не расте; преждевременно цъфти с дребни, нетипични цветове; пожълтяват и опадват листата; през дренажния отвор на съда излизат корени. Най-сигурно доказателство за необходимостта от смяна на почвата е да се обърне саксията, да се извади цветето от съда и ако корените са проникнали и уплели цялата почва, следва да се пресади.
Презасаждането може да бъде пълно или частично. При пълното се отстранява изцяло старата почва и растението се засажда в нова. Частична или непълна подмяна се прави, когато се отнема част от горния слой почва и се заменя с нова, а растението не се изважда. Прави, когато съдът е обемист и растението е твърде голямо.
Презасаждането става рано през пролетта, преди да е започнал интензивният растеж. По-късното пресаждане смущава развитието на растението и води до окапване на цветните пъпки. Пресадените растения до доброто им вкореняване, трябва да се държат на топло и при леко засенчване, като многократно се оросяват.
Първите подхранвания са почвени и най–добре е да се използват комбинирани торове, предлагани на пазара. С тях се подготвят хранителни разтвори, които не трябва да бъдат силно концентрирани. Концентрацията на хранителния разтвор трябва да се съобразява с вида на цветето и дължината на вегетационния период. По–буйно растящите растения като филодендрон, скиндапсус¸ аспарагус, хлорофитум, сансевиера, понасят по-високи концентрации - от 0,25 до 0,4 % концентрация на разтвора. За по – слаборастящите видове, като пеперомия, бегония подходящ е 0,2 % разтвор, докато папратите, орхидеите, фикусите не изискват повече от 0,15 на сто. На любителите, за които е трудно да се ориентират в тези концентрации, ще препоръчаме универсална концентрация от 0,2 процентов разтвор ( 2 грама се разтварят в 1 л вода ). За по-малките саксии се отмерват 100 мл от разредения разтвор, за средните – по 150 мл, а за големите съдове – по 200 мл. Торенето се извършва през 8 - 10 дни. Подхранва се върху влажна почва, което означава саксията да е била полята около един час преди подхранването. Водата, която се използва за разтваряне на торовете и за подхранване не трябва да е студена и да има поне стайна температура
Подхранването на саксийните цветя започва през пролетта и продължава през лятото и се спира през есента, за да се подготвят растенията за зимния покой. За торене може да се използват различните марки течни и твърди комбинирани торове, предлагани на пазара. Подходящи са и продължителнодействащите торове. Всеки любител може да си приготви сам торови разтвори като използва традиционните торове - амониева селитра, суперфосфат, калиев сулфат. Те се разтварят във вода и се използва 0,1-0,4% разтвор (10-40 г в 10 л вода).
При листно-декоративните съотношението N:P:K трябва да бъде 2:1:1 до 3:1:2. При цъфтящите видове, при които целта са красивите цветове с продължителен период на цъфтеж, се увеличава фосфорът и калият. Много видове предпочитат нитратната форма на азота и затова вместо амониева селитра трябва да се използва калиева или калциева селитра (циклама, каланхое). Подхранването трябва да се извършва около 1 час след като цветята са поляти. Извършва се през 8-10 дни.