Начало » Новини » Интервю
01.08.2017 г.
Проф. Светла Русева: Чисти спекулации са твърденията, че българските почви са с изчерпано плодородие
Директор на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“
Проф. Светла Русева: Чисти спекулации са твърденията, че българските почви са с изчерпано плодородие

sinor

Проблемът с климатичните промени и свързаните с тях последици върху околната среда поставя за разрешаване на важни въпроси, свързани с опазването на най-ценния актив във фермерската дейност – земеделската земя. По предложение на наши читатели Синор.БГ се срещна с директора на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“ професор Светла Русева, която представи актуални данни за състоянието на почвите в страната и за евентуалните рискове, свързани с тяхното използване.

Г-жо Русева, доколко оправдани са зачестилите напоследък мнения, че почвите в страната са замърсени и че тяхното плодородие отслабва?

По данни на Световната организация по прехраната ФАО страната ни е на 19-о място в света по обработваема земя на човек от населението и тези данни са в период, когато все още наброявахме над 7 милиона души. В Европейския съюз по размер на обработваемата земя на човек от населението пред нас са само Прибалтийските държави, но с много малка разлика. Ако статистиката отчете точно колко души реално живеят в България през последните години, то държавата ни по всяка вероятност ще бъде лидер в класацията по размер на обработваемата земя на човек от населението в Европа.

За мен с природните си дадености България е благословена от Бога земя и съм против всякакви спекулации на тема липса на почвено разнообразие или за замърсеност на почвите.

Малко са държавите като България, където близо 50 процента от територията им е покрита с почви – и то изключително добри по структура и състав за земеделското ползване.

Затова за мен са чисти спекулации становищата, че почвите ни били с изчерпано плодородие или че са замърсени.

Това се доказва и от данните на Изпълнителната агенция по околна среда към Министерството на околната среда и водите, която издава ежегодно годишен доклад за състоянието на околната среда в България, включително за почвите и последните данни за пореден път показват, че състоянието им е средно добро.

Това наблюдение (мониторинг) се прави в рамките на Европейска мрежа за наблюдение на качеството на почвите, организирана от Европейската агенция по околна среда. Повече от 8 години нашата агенция прави тези наблюдения, които се провеждат по методика и оценка, прилагани за целия Европейски съюз.

Може ли да посочите подробности от това наблюдение за миналата година?

Само да посоча, че изследванията се правят в 16-километрова мрежа с допустимо отклонение до 2 км от всеки пункт за осигуряване на представителност на начина на земеползване. Данните от доклада от миналата година показват резултатите за периода 2010-2015 г. за всичките 397 пункта от мрежата, където се изследва не само земеделска земя, но и гори, ливади и пасища.

Почвите се изследват за съдържание на биогенни елементи (основните хранителните вещества в почвите), а именно органичен въглерод, общ азот, фосфор и калий. Проверяват се също и за замърсяване с тежки метали като мед, цинк, кадмий, олово, никел, хром, арсен и живак.

По отношение както на биогенните елементи, така и на замърсеността от тежки метали резултатите от 397-те пункта в цялата страна показват изключително добри резултати.

Примерно при замърсеността с тежки метали данните от 2015 г. са установили само 4 места със замърсяване с мед, 4 – с олово, 8 – с никел, 6 – с хром и 3 – с арсен. И това на фона на всичките 397 изследвани точки в 16- километрова мрежа, което показва, че българската почва е чиста от подобни замърсители. Пунктовете за наблюдение са представителни за почвите и начините на земеползване на национално ниво

Кажете почвите в кои общини конкретно са засегнати от някои от тежките метали?

Арсен, например, е открит в почви в село Долно Белотинци, Монтанско, в смолянското село Момчиловци и в Ралица – Кърджали. Съдържание на олово има в софийското село Дружево, Брезница – Благоевградско, Дряново и Враненци – Смолянско. Това са пунктове, в които има завишение на концентрациите, но те са в проценти, не са в пъти. Хората знаят, че в земите им има пункт за наблюдение и предполагам, че са информирани за превишените нива на тежки метали в тези области.

Ще припомня, че от 1990 г. институт „Пушкаров“ няма законови отговорности за извършване на подобни проучвания. По закон те се правят от Изпълнителната агенция по околна среда, затова и ние ползваме техните национални доклади.

Хубавото е, че всяка година се прави проучване в близо една четвърт от тези близо 400 пункта, така че на всяка пета година замерването се връща на същото място, от което е започнато, и може да се проследи изменението за тези 4 години. Това е огромна дейност с лабораторни анализи и замервания, за която нашият институт няма ресурс.

Какво е съдържанието на минералните елементи в почвата?

Съдържанието на органичното вещество е мярка за почвеното плодородие, защото позволява при минерализацията му в почвата да се освобождават хранителни вещества за нуждите на растенията. През 90-те години, когато много силно бяха намалени количествата минерални торове, използвани в земеделието, имаше известни спекулации, че почвите са изтощени. До известна степен е имало известна истина в тези твърдения, но данните от последните години ги оборват.

В докладите на Изпълнителната агенция за околна среда ясно се забелязва една много интересна тенденция - за ежегодно увеличаване на използваните количества минерални торове в земеделието.

Анализът от 2001 г. до 2015 г. показва, че постепенно се увеличава използването на азотни торове от около 30 кг на хектар през 2001 г. до 50 кг /ха – през 2015 г. При фосфора – показателите са съответно 1,8 кг и 11 кг / ха. При калия – от 0,5 кг / ха до 4 кг / ха – през 2015 г.

Ако погледнем наторените площи, също ще видим силна промяна. При азота през 2001 г. са били наторявани 26% от обработваемите земи, а през 2015 г. – 63%. С фосфор – увеличението е от 1,5% до 13.5% от обработваемите земи. За калий няма данни, защото преобладаващата част от почвите в страната имат относително добра запасеност с този елемент.

Това е плавна тенденция, която ясно показва постепенното увеличение на количествата тор, влагани в земеделските полета. Съдържанието на хранителни елементи в почвите се повишава и това е добър сигнал.

Посочете какви са рисковете за почвите?

Забравя се, че почвата има многобройни функции, а в същото време тя е ограничен, незаменим и невъзобновим в рамките на един човешки живот ресурс. Именно това ни задължава да се грижим за нея и да я пазим от вредни въздействия, тъй като тя изпълнява не само функцията за производство на биомаса. Като важна екологична функция ще посоча това, че почвата е част от природните цикли на вода, въглерод и азот, което не трябва да се забравя.  

Има известен проблем със съдържанието на биогенни елементи и връзката им с торенето. Знаете, че то е важно за получаване на добра реколта. Но ако се тори с по-големи количества от необходимото за развитието на растенията, тогава се получава излишък. Част от него се изпарява в атмосферата, друга се измива в подпочвените или в повърхностните води и води до замърсяване на въздуха и водите.

В обратния случай, когато има недостиг на торове, тогава растенията черпят от почвените запаси от органичния въглерод и хумуса и се намалява плодородието на почвите. За да се избегнат диспропорциите, ние като учени съветваме фермерите да правят лабораторни анализи на почвени проби. Във връзка с Програмата за развитие на селските райони те започнаха да го правят, което е похвално, защото ползата е очевидна.

Хората се обръщат и към нашия институт, но за съжаление все още лабораторията ни не е акредитирана за почвени агрохимически анализи, а само за радиоизотопни изследвания. Направили сме съответните постъпки и полагаме усилия. Хубавото е, че фермерите ни питат какви култури са подходящи за отглеждане на техните почви, какво е необходимо за подобряване на хранителното им съдържание, така че връзката е налице и вървим в правилната посока.

Коя е най-голямата заплаха за състоянието на почвите в страната?

Почвата е и изключително важна част от биоразнообразието. Около 40 на сто от биоразнообразието на планетата се намира именно в почвата. Само в чаена лъжичка почва броят на микроорганизмите е по-голям от населението на планетата в момента и това говори много.

Почвените микроорганизми са тези малки помощници, които създават почвеното плодородие. Неслучайно някои учени наричат почвата „живата кожа на планетата“, защото без почва Земята нямаше да бъде това, което е.

Именно затова са и призивите на учените за опасността от нейната деградация. Като най-сериозна заплаха ще посоча ерозията на почвите. За съжаление територията на България е със сериозен риск – около 60 процента от територията на страната са заплашени от ерозия. Този риск се определя основно от наклона на терена и интензивността на дъждовете. Проливните дъждове, които напоследък зачестиха и които падат в периоди, когато почвата не е защитена от растителност, дори през зимата, което е свързано с климатичните промени – всичко това засилва ерозията. А в страната има почви с висока податливост към ерозиране.

Какви мерки трябва да предприемат фермерите за опазването на тези почви?

Изкуственото затревяване, използването на противоерозионни сеитбообращения, с които в зимните месеци се осигурява почвена покривка с междинни култури или зимни покривни култури, е изключително подходящо. Не на последно място е и внимателното подбиране на системи за земеделие и обработка на почвата.

Опасенията ни като учени са, че с навлизането на тежката земеделска техника в полетата се повишава уплътняването на почвата. Разбирам, че големите машини са с висока производителност, но фермерите не си дават сметка каква вреда нанасят върху почвата

В края на 90-те години имахме проекти, финансирани от Европейската комисия, с които учени от цяла Европа събрахме информация от изследванията си по уплътняване на земеделските земи. Още тогава германските колеги споделиха горчивия си опит от използването на тежката техника, докато при нас все още тя не беше навлязла в практиката до такава степен.

Германските колеги ни съветваха „Бийте камбаната!“, защото опасността от уплътняването на почвата води до тежки последици. Нарушава се нейното плодородие, защото уплътняването може да достигне до един метър дълбочина.

А това означава, че уплътнената почва попива и провежда по-малко количество вода, филтрацията е по-малка, натрупват се по-малко продуктивни водни запаси. При тези случаи нарастват и количествата вода, които се оттичат по нейната повърхност, предизвикват ерозия, наводнения и свлачища. Това са големите рискове от уплътняването на почвата, които не се осъзнават. Да не говорим, че при тази повишена плътност не се осигуряват добри условия за развитие на кореновата система на растенията. Именно затова и уплътняването се очертава като една от големите заплахи за почвените функции.

Още през 50-те и 60-те години на миналия век учени от институт „Пушкаров” са правили сериозни изследвания за влиянието върху плътността на почвата на земеделските машини, които бяха далеч по-леки от сегашните. Сегашните са 8 до 10 пъти по-тежки – именно затова съветваме земеделците да пазят нивите си, защото само след шест минавания в един коловоз, почвата е непробиваема на дълбочина 5 сантиметра.

Това се вижда от начални резултати от проект на института, по който работата продължава, и целта на изследванията е именно установяване на влиянието на тежката техника върху почвите. Не е нормално в рамките на вегетационния период да се достига до подобна уплътненост.

Какви други опасения имате по отношение на опазването на почвите?

Другата сериозна заплаха е свързана с новопоявилата се „мода” за пореден път сред българските земеделци с нулевите обработки (така наречените no till-технологии). Да, те съкращават разходите за обработка, но пък са свързани с много по-сериозно използване на хербициди, което е вредно за почвите.

Целта на почвените обработки е не само да осигурят условия за създадат условия за развитие семената и културите, но и да прекъснат вегетацията на плевелите. И когато липсва обработка с техника, е нужно да се изливат огромни количества хербициди, за да се спасят културните растения от плевелите. Необходимо е и внасянето на по-голямо количество торове, за да се съхрани почвената продуктивност.

През 90-те години се появиха идеите и за релсова сеитба – на земеделците им се видя лесно да прилагат no till-технологиите с монокултурното отглеждане на пшеница. И какво се случи - в Северна България на третата година от отглеждането на пшеницата по този начин мишките им „изядоха“ ушите, ако може шеговито да се изразя, защото изригна огромна популация от мишки и беше нужно време тази напаст да се овладее. И това е обяснимо – защото с машинната обработка на почвата се нарушават и гнездата на гризачите, в противен случай може да доведат до огромни щети.

Значи съветвате фермерите да не прибягват до нулевата обработка?

Българската наука отдавна е дала отговор на този въпрос. На територията на България при нашите климатични и почвени условия подходящи за no till-система на земеделие са единствено леките почви около Дунав. Това са карбонатните черноземи, но и при тях не е препоръчително нулевата обработка да се използва продължително в течение на години. Това, което мога да препоръчам, е нейното включване само като елемент в системата на земеделие в сеитбооборотите.

Интервюто взе: Екатерина Стоилова 

6462
Коментари (0)
Напиши коментар
Последни материали
Виж
В рамките на кампания на ИАГ
Ученици и студенти по лесовъдство проведоха урок за гората
Друг гледал марихуаната направо в двора
Заловиха дядо да полива нива с канабис
Министър Порожанов откри академичната година в Лесотехническия университет
Полезни съвети
Подходящи ли са корите от дините и пъпешите за храна на зайците
Храната за животните била складирана в нефункциониращо училище
Пожар от детска игра с кибрит унищожи над 1 000 бали фураж в кърджалийско село
HL TopMix показа концепции за хранене на месодайни говеда повреме на СТЕКСПО 2017
Свързани материали
Виж
Приятели на SINOR.bg: Стоматолог, София/    Професионална техника /    Градинска техника /    Книжарница /    АГРОВЕСТНИК /    
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2017

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам