Начало » Новини » Коментари
15.06.2017 г.
Светлана Боянова: Правата на плащане – бъдещето на директните плащания в ЕС
Да отворим дискусия
Светлана Боянова: Правата на плащане – бъдещето на директните плащания в ЕС

sinor

Според разпоредба на Регламент 1307/2013 г. (т.н. Регламент за директните плащания) на ЕС държавите-членки могат да продължат да прилагат схемата за единно плащане на площ (СЕПП) най-късно до 31 декември 2020 г. Това означава, че ако в предстоящата инициатива по „опростяване” на Общата селскостопанска политика след 2020 г. не бъде направено предложение за удължаване на срока на прилагане на СЕПП, то само след три кампании България ще трябва да въведе схемата за основно плащане, което се базира на права на плащане.

Преди да започнат да се търсят отговорите на въпросите дали ще има удължаване на СЕПП и дали искаме удължаване по тази схема, трябва да можем да си отговорим на въпроси точно какво представлява схемата за основно плащане и по какво се различава схемата за основно плащане от СЕПП?.

Важно е да се отбележи, че целта на настоящия материал не е да коментира разликите в размера на подпомагане, както и основанията за това. Причината е, че в дългосрочен план чрез външната конвергенция трябва да се постигне максимално сближаване в нивата на подпомагане в ЕС.

Какво представлява схемата за основно плащане?

Схемата за основно плащане беше въведена през 2013 г. с последната реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) замени въведената през 2003 г. Схема на единно плащане (СЕП).

Схемата за основно плащане по своята същност представлява едно базово плащане, върху което се наслагват останалите схеми и мерки за подпомагане, част от директните плащания в ЕС. Основната цел е чрез нея да се подпомогне процесът на вътрешно и външно сближаване на стойностите на правата на плащане. Подобно на СЕП схемата за основно плащане се базира на права на плащане, които се активират на база допустими за подпомагане хектари и е напълно необвързана с производството.

Съгласно разпоредбите на Регламент 1307/2013 г. схемата за основно плащане е задължителна за прилагане от всички държави-членки. Като изключение от това правило, и то за определен период от време (до 31.12.2020 г.), на държавите-членки, които през 2014 г. са прилагали СЕПП,се дава право да продължат да прилагат тази схема на подпомагане.

Мотивът за това е, че те имат нужда от време за да могат да преминат от едната система на подпомагане към другата. Към момента следните държави-членки са избрали да прилагат СЕПП до 2020 г. - България, Естония, Кипър, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. Всички останали 18 държави-членки прилагат система за подпомагане, базирана на права на плащане.

Право на подпомагане по схемата за основно плащане имат земеделски производители, активни фермери, които притежават права на плащане и са ги активирали. Това активиране става на база Регламент 1307/2013 г. като активираните права на плащане дават право на годишно превеждане на определените в тях суми. Освен в случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства броят на правата на плащане, разпределени за отделните земеделски стопани през 2015 г., е равен на броя на отговарящите на условията за подпомагане хектари, които фермерът декларира в заявлението си за подпомагане.

Важно е да се отбележи, че правата на плащане по СЕП изтекоха на 31.12.2014 г., като за целта през 2015 г. държавите-членки създадоха нови права на плащане по новата Схема за основно плащане. Разбира се подобно на СЕПП, Регламента даде възможност на някои държави-членки да продължат до 2020 г. да прилагат СЕП. Към момента това са Дания, Обединеното кралство, Финландия и Швеция.

Съгласно действащото законодателство съществуват само три начина, по които един фермер може да се сдобие с права на плащане, а именно:

1.         посредством първоначалното им разпределение, което е направено с тяхното създаване през 2015 г.;

2.         чрез придобиването им от Националния резерв от права на плащане;

3.         чрез прехвърляне.

На основание разпоредбите на Регламент 1307/2013 г. при първоначалното разпределение на правата на плащане правата се разпределят на земеделски производители, които през 2015 г. са били допустими за подпомагане по схемата за директни плащания и са подали заявление за подпомагане, и които през 2013 г. са имали право да получат плащания по смисъла на Регламент 73/2009 г.

Като изключение от това правило, през 2015 г. държавите-членки са имали право да разпределят права на плащане на земеделски производители, които са допустими за подпомагане, подали са заявление за подпомагане, не са получавали директни плащания през 2013 г. в държави-членки, които са прилагали СЕПП, но са притежавали само земеделска площ, която към 30 юни 2003 г. не е била в добро земеделско състояние, както се предвижда в член 124, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009.

На основание Регламент 1307/2013 г. всяка държава-членка създава национален и/или регионален резерв. За тази цел през първата година на прилагане на схемата за основно плащане държавите-членки извършват линейно процентно намаление на тавана на схемата за основно плащане на национално равнище. По този начин се създава един т.нар. „буфер от права“, чрез който държавата-членка може при нужда да разпределя правата на плащане на земеделски стопани, с цел да предотвратят изоставянето на земя, включително в райони, обект на програми за преструктуриране или за развитие във връзка с форма на публична интервенция, да разпределя правата на плащане на земеделски стопани. Това се прави с цел да ги компенсират за специфични неблагоприятни условия; да разпределя права на плащане на земеделски стопани, на които не са разпределени права на плащане, поради непреодолима сила или извънредни обстоятелства. При всички случаи обаче права от националния и/или регионалния резерв се разпределят приоритетно на млади земеделски стопани и на фермери, които започват своята селскостопанска дейност.

На основание Регламент 1307/2013 г. земеделски производител, който притежава права на плащане, може да ги прехвърли на друг активен фермер, като прехвърлянето на правата не е обвързано с прехвърлянето на съответната земеделска земя.

По какво се различава схемата за основно плащане от СЕПП?

При първото „голямо” разрастване на ЕС през 2004 г., когато се присъединиха държавите-членки от т.нар. Източен блок, поради наличието на ограничен административен капацитет и липса на исторически данни, на база на които да бъдат формирани права на плащане по въведената през 2003 г. Схема за единно плащане, се взема решение да бъде въведена Схемата за единно плащане на площ. Тази схема предвижда въвеждане на фиксирано плащане на единица площ, необвързано с производството, което замества почти всички плащания, отпускани в по-старите държави-членки.

Реално погледнато, при схемата за основно плащане, активният фермер получава субсидия на едно право на плащане, което произлиза от един допустим хектар, докато при СЕПП същият получава субсидия на един допустим хектар. Така на пръв поглед единствената разлика в принципа на подпомагане се явява правото на плащане, като междинен елемент.

Причината за въвеждането на този междинен елемент е в подписаното през 1994 г. Споразумение на Световната търговска организация за селското стопанство. Съгласно това споразумение се предвижда диференцирано намаление на размера на подкрепата в зависимост от естеството на помощите, класифицирани в три различни „кутии“ според тяхното възможно влияние върху пазарите на селскостопански продукти.

В конкретния случай директните плащания, които се предоставят от ЕС, попадат в т.нар. „Зелена кутия”, в която попадат всички помощи, съвместими с нормите на Световната търговска организация (СТО). Особеното в случая е, че тези помощи трябва да са напълно необвързани с производството. Ето защо ЕК въвежда едно междинно основание за плащане, съгласно което формално плащането е на право, а не директно на допустим хектар, който допустим хектар може да се счита за средство за производство и респективно да постави под съмнение мярката. Тук трябва да се отбележи, че за целите на реципрочността ЕК е нотифицирала и СЕПП като мярка, съвместима със „Зелената кутия” на СТО. Въпреки това, през определен етап от време, при преразглеждане на Споразумението темата за съвместимостта на мерките в „Зелената кутия” периодично се засяга.

Освен посоченото по-горе, основната разлика между двете схеми – схема за основно плащане и СЕПП е, че при преминаване към схема за основно плащане държавата-членка ще бъде задължена да фиксира броя на допустимите за подпомагане хектари към датата на първоначално създаване и разпределение на правата на плащане. Изключение ще има единствено при създаване на националните, съответно регионалните, резерви от права на плащане. Всички други различия ще бъдат производни на тази основна разлика.

Последиците

Много могат да бъдат въпросите от тук нататък. Най-лесно за българската администрация е в следващите месеци да настоява за поредното удължаване на срока на прилагане на СЕПП. Какъв обаче ще бъде икономическият ефект от запазването на СЕПП и в следващия програмен период? Това по какъв начин ще се отрази на конкурентоспособността на българския фермер и на българското земеделие като цяло?

Ако в крайна сметка СЕПП се окаже една преходна мярка, къде е добавената стойност за България да продължи да я прилага до самия й край? Всички тези въпроси обуславят необходимостта от изготвяне на един цялостен анализ, който да подпомогне дебата между бранша и администрацията, за да може страната ни да формира единна национална позиция. Само по този начин можем да се надяваме на една бъдеща ОСП след 2020 г., която да отговаря едновременно на нуждите и на бранша, и на администрацията.

Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации

4810
Коментари (1)
Напиши коментар
 От: Йоцо простият  01:45  вторник, 20 юни 2017 г.
тотално ни лъжете и заблуждавате,в нормалните държави се печели от произведена и продадена продукция,аз издържах семейството си с 10 крави и 10 дк. картофи в Родопите...мъка ама...седях изправен....сега съм роб на чиновници и политици...децата ми избягаха в чужбина...беден,сам и болен....унизен,злобен и отчаян съм....нямам нищо за губене,така е при 80 процента от българите,не са го осъзнали още...ще доидем за вас тарикати
Последни материали
Виж
Как бизнесът с Румъния спасява родните фермери от фалита
Предстоящо
"Метро" открива кампанията си за директни доставки от фермерите
Полезни съвети
Сиво гниене при ягодите или как гъбичките са в състояние да унищожат реколтата
На 28 юни в София ще се проведе фестивал на семейните ферми
Печалбите на местните търговци на едро почти се изпариха
Слабият износ понижава цените на костилковите плодове в Гърция
Прогноза за времето
До 1 юли жега, от 2-и температурите падат с 20 градуса
Свързани материали
Виж
Приятели на SINOR.bg: Стоматолог, София/    Професионална техника /    Градинска техника /    Книжарница /    Агровестник /    
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2017

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам