Българската асоциация на консултантите по европейски програми неведнъж е била коректив на администрацията при подготовката на нормативните документи, свързани с прилагането на финансирането чрез общата селскостопанска политика. През последните месеци се активизираха разговорите по бъдещата обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. По този повод Синор.БГ потърси за коментар председателят на Българската асоциация на консултантите по европейските програми (БАКЕП) Кристина Цветанска.
Г-жо Цветанска, с какви идеи България трябва се подготви за общата селскостопанска политика през следващия програмен период?
Смятам, че е малко рано да говорим за него, защото имаме да свършим още доста работа по сегашния програмен период, където видимо се изостава. Отворени са малък брой мерки по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Освен това и на европейско ниво подготовката се бави.
Помним, че при изработването на законодателството и на сега действащия програмен период подготовката в ЕС сериозно изостана, което сега се отразява на всички държави в ЕС. От индикациите, които идват от Еврокомисията, считам, че там нямат особена визия за промяна. Затова предвиждам подготовката да се движи в същите темпове, на каквито сме свидетели досега.
Смятате ли, че двата стълба на подпомагане ще бъдат променени?
По всяка вероятност двата стълба на подпомагане ще останат и според мен това трябва да бъде така. Този вариант на подпомагане чрез директни плащания и проектно финансиране е работещ, защото по този начин имаме по-балансирано разпределение на средствата.
Разбира се, някои механизми трябва коренно да се променят. Знаете, че в България има прекомерен интерес към една част от мерките, което до голяма степен изкривява пазара. Натрупахме уроци, които би трябвало да ни помогнат да преодолеем определени грешки. Примерно, трябва да се сложи таван на плащанията, за да се преодолеят тези диспропорции между твърде големите плащания, които отиват в ограничен брой стопанства.
Ако припомним онзи принцип в икономиката, че колкото по-голямо е едно предприятие или дружество, толкова по-лесно би могло да инвестира в проекти, това значи, че то няма нужда от европейско финансиране.
Най-губещите отрасли в България остават животновъдството и производството на плодове и зеленчуци. Особено при вторите големият проблем е липсата на работна ръка и за да я осигуриш, на теб ти трябва финансиране.
Ако предоставиш конкурентно трудово възнаграждение, тогава би могъл да привлечеш и хора за тази дейност.
Да, но по селската програма субсидии за заплати не се отпускат. Откъде ще се намерят тези пари?
По оперативна програма „Човешки ресурси“ могат да се финансират част от трудовите възнаграждения. Всичко е възможно, когато искаш да го направиш. Когато търсиш ефективни начини за справяне с проблема, нищо не може да те ограничи.
Но за целта трябва да имаме национална визия – и когато се казва, че трябва да подкрепяме развитието на сектор „Зеленчуци и плодове“, е важно да намериш начин това да се случи.
Защото директните плащания изиграха изключително добра роля за развитие на зърнопроизводството. Но плодовете и зеленчуците не са достатъчно ефективни.
Как според вас ще премине сегашното изпълнение на ПРСР, като се знае, че са отворени малка част от мерките, а 2018 г. наближава?
Очакваме сериозен проблем с изпълнението на заложените индикатори, които страната си е поставила да изпълни до края на 2018 г. Това са така наречените междинни цели, но от досегашните темпове на отваряне на мерки и одобряване на проекти се вижда, че почти по никой от приоритетите няма да може постигнат заложените индикатори. И затова смятам, че през 2018 г. с програмата за развитие на селските райони ще имаме големи ядове.
Според новите правила, когато една държава има под 65% изпълнение на индикаторите, се прави финансова корекция.
В резултат на това може да бъдат спрени плащанията, а в края на програмния период може да бъде направена и финансове корекция.
Тоест да се отреже от бюджета, така ли?
Самата оценка ще се направи през 2019 година въз основа на изпълнението на ПРСР до края на 2018 г. Имаме година и половина време за реакция, но това време е изключително малко. За съжаление досега никой не се е разбързал или не е предприел нещо конкретно в тази посока – да не говорим за служебния кабинет.
Ние като асоциация отдавна алармираме, че индикаторите няма да могат да се изпълнят при сегашните темпове на одобрения. Остава да видим сегашният кабинет какво ще предприеме.
Според вас какво спешно трябва да се предприеме, за да не изгубим пари по програмата?
При добра обосновка може да се прехвърлят средства между отделните мерки. Дори може да се променят и индикаторите, които гоним. Примерно, по втория приоритет на мярка 4 за преработвателните предприятия индикаторът за изпълнение е брой подкрепени предприятия.
За целия програмен период по подмярка 4,2 ние сме решили, че ще подкрепим 1 500 предприятия, а до 2018 година трябва да са одобрени, изпълнени и платени договорите на 300. Кой е сметнал, че трябва точно толкова да се подкрепят, нямам идея. До момента ние имаме одобрени само 180 проекта, а знаете, че изграждането на едно преработвателно предприятие е дълъг процес. Вторият прием по 4,2 е късно тази година, което означава, че тези нови кандидати по никакъв начин няма да изпълнят проектите си до края на 2018 г. Значи остават само 180-те от първия прием, което е много под обещаните в програмата 300.
И така какъв е резултатът – че само по подмярка 4,2 ние няма да сме изпълнили междинния план за 300 преработвателни предприятия, което означава, че в края на следващата година ще загубим останалите средства. Тоест България ще изгуби резерва от 7% по този приоритет. Разбира се, този процент може да се разпредели по другите приоритети или да отиде към директните плащания, имаме предвид биологично производство, НАТУРА или агроекология, но не това е идеята на програмата. ПРСР трябва да гарантира инвестиции.
Какви други предложения имате за ускоряване на инвестициите?
Всеки приоритет има фокус област, която е свързана с инвестиции във възобновяема енергия. Защо до този момент не стимулирахме бизнеса и защо няма нито един подобен проект? За целта бяха заделени над 100 млн. евро, но в мерките никъде това не се стимулира и няма как заложените цели по тази фокус област да се изпълнят.
Ще се върна отново на подмярка 4,2, където с този бюджет, който е заделен и тези заложени 1 500 предприятия това финансиране няма да се постигне никога. Единственият начин е да стартира изпълнението на подпрограмата за малките стопанства. Тя се забави и основният проблем са изискванията към кандидатите.
Там трябва да се приложат съвършено нови условия, които са облекчени, за да може хората да имат стимул при кандидатстването. Но това е свързано с промени в нормативите, които не зная за колко време ще могат да се подготвят.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
