С първия прием на проекти по мярка 4,1 от новата програма за развитие на селските райони интересът към засаждане на нови малинови градини расте, като вече се изпълняват и някои от проектите, получили одобрение. Това съобщи в интервю за Синор.БГ Божидар Петков, управител на сдружение „Българска асоциация на малинопроизводителите“, представяйки състоянието на бранша.
За последните години производството на малини се превърна в бизнес със значими постижения, като днес България заема трето място в света след Полша и Сърбия по износ на замразени плодове. Лидерът Полша годишно експортира по 80 хил. тона, Сърбия е с 50 хил. т, а България – с около 20-25 хил. т. Големият плюс е, че като вкусови качества българските малини превъзхождат останалите, затова и търсенето е по-голямо, обясни Петков.
Малинопроизводството се оказва приемлив бизнес за малките стопанства, защото осигурява заетост и приходи през цялото лято, та чак до есента. Обикновено малините се съчетават с отглеждането на ягоди, които се берат май и юни.
Беритбата на летните сортове малини започва от средата на юни и продължава до средата на юли. Точно по това време започват да раждат и есенните малини, чиято беритба продължава чак до октомври.
Годишно в бранша се наемат около 35 хиляди работни места, тъй като беритбата е изключително на ръка и това осигурява заетост в селата, припомни още Петков. Затова малинопроизводството се определя като важен за развитието на регионите бизнес, който носи и добри доходи.
Сред големите насаждения може да се посочат градини от 350 до 800 декара в региони като Разград, Търговище, Попово, Самоков, Лозница, Пловдив и др.
Тази година фермерите са притеснени за реколтата, тъй като поради зимните студове около 30 на сто от насажденията в определени региони са измръзнали.
„Това означава, че стопаните ще приберат с 30 на сто по-малко малини, затова и на този етап не може да се прогнозира дали реколтата ще бъде по-добра от миналогодишната“, посочи Петков.
Асоциацията се е договорила с „Напоителни системи“ за осигуряване на поливките в летните месеци. Проблемът са градушките и поройните дъждове, които биха се оказали пагубни, ако се появят точно при узряването на плодовете.
Дъждовете и влагата през тази пролет вече дадоха своето отражение върху насажденията, които задължително трябва да се третират с препарати, за да не бъдат нападнати от болести.
Общо насажденията с малини в страната се движат между 18 и 20 хиляди декара, като от тях една трета са с летни сортове, а останалите – са есенните. През миналата година средният добив от декар е бил около 560 килограма. Значителна част от тях се предават за преработка и охлаждане. Останалите се продават директно от фермите или се предават за консервиране.
