В рода Calonyction има три вида многогодишни виещи се растения, които са разпространени в тропиците на Южна Америка и Югоизточна Азия. Дори по своята природа лунното цвете да е многогодишно, то у нас се отглежда като едногодишно. Растежът на цветето спира при температура по-ниска от 10 градуса: цветовете стават дребни, растението покафенява и трябва да го изскубете. Най-декоративният вид е лунното цвете с шипове (С. Aculeatum), известно още като Ipomoea bona-nох, I. noctiflora, I. grandiflora или бяла ипомея.
Представлява силно разклоняваща се лиана, която достига повече от 3 м височина, с филизи до 6 м, носеща едри, отдолу сърцевидни, а в горната част на филизите триделни листа, които създават водо- и светлинна преграда. Навън се отглежда заради ефектните си, с приятен аромат, едри до 10 см бели цветове, които като вълшебни фенерчета, цъфтят през нощта и увяхват при първите лъчи на слънцето. В мрачно време те могат да се показват и през деня. Цъфти през юли-август до първите студове.
Лунното цвете предпочита влажните богати глинести почви, но също така расте добре и на всякаква хранителна почва. Нуждае се от здрави опори. Отзивчиво е на поливане и подхранване.
Размножава се чрез семена, които се засяват през април в почвата. Те трябва да се скарифицират или да се накиснат за денонощие в топла (25-30 градуса) вода. Кълновете се появяват след 5-10 дни. В първите три месеца след посева растенията се развиват бавно.
Можете да размножите лунното цвете и чрез отводи. През лятото филизите, които се появяват около кореновата шийка, не се отделят от растението, а се оставят на повърхността на почвата, като леко се закопават в нея. След около половин месец отводите се вкореняват. Преди студовете те се пресаждат в саксии и се внасят в парник или се покриват с листа. Презимувалите растения през пролетта могат да дадат началото на нова лиана. Вегетативно размножените растения зацъфтяват още в края на юли.
Лунното цвете се използва за зацветяването на беседки, около входа на дома, на решетките на прозорци.
