На днешния ден християните по света отбелязват най-светлия празник – Възкресението Христово! Тази година католици и православни честват празника на една и съща дата, което не се случва често. Разликата между двете религии при това отбелязване е тази, че православните християни спазват "идеализирания" Юлиански календар, който междувременно е изостанал с 13 дни от коригирания Григориански календар. На тези две дати Луната има различно положение.
Според притчата на третия ден от разпъването на Исус той възкръсва от мъртвите, за да възвести победата на доброто над мрака и злото. Великденската служба започва в събота вечер и след приемане на благодатния огън се излиза от храма, бият се камбаните и точно в полунощ се възгласява „Христос Воскресе“. Отговорът е „Воистина воскресе“.
Като отварят вратите на храма, свещенослужителите символизират Христос, който отворил райските двери.
Всеки идва със запалена свещ и червено яйце в храма.
В народната традиция този ден се свързва с боядисаните яйца и козунака. Яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствените оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от брош се получавала червена багра, от смрадлика – оранжева, зелено – от коприва, жълто – от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи.
Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома.
Историческите хроники разказват, че за първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. Според изследователи на българското възраждане за първи път козунак в съвременния му вид се е появил в Шумен в средата на 19 век, когато тук временно пребивават унгарските емигранти начело с Лайош Кошут след несполучилата национална революция.
Други източници пък говорят, че козунаците са привнесени в България от Румъния. Там пък са започнали да пекат сладки хлябове по аналогия на традициите в Полша.
