Всяка година Изпълнителната агенция по лозата и виното може да издава разрешения за засаждане на нови лозя с площ, равен на 1 процент от общия размер на лозята в страната, установен към 31 юли на предходната година. Това гласят последните промени в Закона за виното и спиртните напитки, които са качени за обсъждане на страницата на министерството на земеделието.
Според статистиката на министелството на земеделието през 2015 г. лозята в страната се простират върху 540 хиляди дка, което означава, че тази година може да се засадят 5 400 дка нови масиви. Самите разрешения за новите насаждения са валидни до 3 години от издаването им.
Интересът към винопроизводството расте и това личи от създадените нови винарни в страната. Само през тази година са изградени 19 нови винени изби, посочи при откриването на гроздобера министърът на земеделието Десислава Танева.
С промените в закона се регламентира, че до 1 март на всяка година министърът на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на агенцията по лозата и виното може да издаде заповед за ограничаване на новите лозя, като се прилагат и критерии за предоставяне на съответните разрешения.
Предвидени са и ограничения с критерии за допустимост, които да ограничат създаването на нови лозя в региони с производство на вино със защитено географско указание, гласят още законовите промени.
Разрешения за презасаждане се издават само за площи, които са еднакви по размер с изкоренените, като тези одобрения са валидни за срок от три години от издаването им.
Самите заявления за презасаждане се подават целогодишно при следните условия – ако има изкоренени лозови насаждения от определена площ, ако има
отложено изкореняване на лозовите насаждения от определена площ от производител, който се ангажира да извърши изкореняването, а също и в случаите на присаждане на лозовите насаждения на определена площ.
Когато изкореняването е извършено след 1 януари 2016 г., заявления за презасаждане могат да се подават до края на втората винарска година след годината на извършване, гласи законът.
Със заявлението за презасаждане заявителят трябва да поеме задължение да
извърши изкореняване на посочените площи с лозови насаждения най-късно до края на четвъртата година от датата, на която са били засадени нови лозя.
Към заявлението поизводителят прилага и банкова гаранция за извършване на изкореняването в полза на агенцията по лозарство за срок от 3 години.
Изкореняване на лозови насаждения, създадени по програми на Европейския съюз, може да се извършва не по-рано от 5 винарски години, следващи годината на засаждането на лозовите насаждения, гласи още законът.
В срок до 30 дни от приключване на засаждането по издадено разрешение за презасаждане, но не по късно от 31 август на съответната винарска година, производителят подава в съответното териториално звено на ИАЛВ уведомление за извършено засаждане или присаждане.
Изпълнителната агенция отразява измереното засаждане или присаждане в лозарския регистър, уведомява производителя и му изпраща актуална справка на лозарското стопанство.
С промените в закона се урежда и редът за преобразуване на правата за засаждане в разрешения.
Валидните права за засаждане, за презасаждане или от Национален резерв, които са предоставени на производителите до 31 декември 2015 г., но още не са използвани, могат да бъдат упражнени след 1 януари 2016 г. само след като бъдат преобразувани в съответните разрешения.
Заявленията могат да се подават в териториалните звена на ИАЛВ до 31 декември 2020 г., но не по-късно от три месеца преди изтичането им. Самият ред за подаване на тези заявления се регламентира с наредба.
Използването на разрешенията за лозята става само чрез наследяването им, чрез при сливане, вливане, разделяне или отделяне на юридическите лица, които са собственици на тези лозя и при чрез преобразуване на фирмите.
Изпълнителната агенция по виното поддържа лозарския регистър. Променя се и финансирането й. Освен с държавни субсидии тя ще разполага и с приходите от събираните такси и глоби.
С промените в закона се въвеждат и нови правила при производството на спиртни напитки с географски указания. Разширява се и контролът, провеждан от министерството на икономиката върху производителите на вино и спиртни напитки.
Лозарски райони
I. Северен лозарски район „Дунавска равнина“
1. Област Видин, в която се включват общините: Белоградчик, Бойница, Брегово, Видин, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци и Чупрене.
2. Област Монтана, в която се включват общините: Берковица, Бойчиновци, Брусарци, Вълчедръм, Вършец, Георги Дамяново, Лом,Медковец, Монтана, Чипровци и
Якимово.
3. Област Враца, в която се включват общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман и Хайредин.
4. Област Плевен, в която се включват общините: Белене, Гулянци, Долна
Митрополия, Долни Дъбник, Искър, Кнежа, Левски, Никопол, Плевен, Пордим и Червен бряг.
5. Област Ловеч, в която се включват общините: Априлци, Летница, Ловеч, Луковит, Тетевен, Троян, Угърчин и Ябланица.
6. Област Габрово, в която се включват общините: Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна.
7. Област Велико Търново, в която се включват общините: Велико Търново, Горна Оряховица, Елена, Златарица, Лясковец, Павликени, Полски Тръмбеш, Свищов, Стражица и Сухиндол.
8. Област Русе, в която се включват общините: Борово, Бяла, Ветово, Две могили, Иваново, Русе, Сливо поле и Ценово.
II. Източен лозарски район „Черноморски“
1. Област Бургас, в която се включват общините: Айтос, Бургас, Камено, Малко Търново, Несебър, Поморие, Приморско, Руен, Созопол, Средец и Царево.
2. Област Варна, в която се включват общините: Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, Варна, Ветрино, Вълчи дол, Девня, Долни чифлик, Дългопол, Провадия и Суворово.
3. Област Добрич, в която се включват общините: Балчик, Генерал Тошево, Добрич, Добрич-селска, Каварна, Крушари, Тервел и Шабла.
4. Област Разград, в която се включват общините: Завет, Исперих, Кубрат, Лозница, Разград, Самуил и Цар Калоян.
5. Област Силистра, в която се включват общините: Алфатар, Главиница, Дулово, Кайнарджа, Силистра, Ситово и Тутракан.
6. Област Търговище, в която се включват общините: Антоново, Омуртаг, Опака, Попово и Търговище.
7. Област Шумен, в която се включват общините: Велики Преслав, Венец, Върбица, Каолиново, Каспичан, Никола Козлево, Нови пазар, Смядово, Хитрино и Шумен.
III. Подбалкански лозарски район „Розова долина“
1. Област Бургас, в която се включват общините: Карнобат и Сунгурларе.
2. Област Пловдив, в която се включват общините: Карлово и Хисаря.
3. Област Сливен, в която се включват общините: Котел и Твърдица.
4. Област Стара Загора, в която се включват общините: Гурково, Казанлък, Мъглиж, Николаево и Павел баня.
IV. Южен лозарски район „Тракийска низина“
1. Област Кърджали, в която се включват общините: Ардино, Джебел, Кирково, Крумовград, Кърджали, Момчилград и Черноочене.
2. Област Пазарджик, в която се включват общините: Батак, Белово, Брацигово, Велинград, Лесичово, Пазарджик, Панагюрище, Пещера, Ракитово, Септември, Стрелча и Сърница.
3. Област Пловдив, в която се включват общините: Асеновград, Брезово, Калояново, Кричим, Куклен, Лъки, Марица, Перущица, Пловдив, Първомай, Раковски, Родопи, Садово, Сопот, Стамболийски и Съединение.
4. Област Сливен, в която се включват общините: Нова Загора и Сливен.
5. Област Смолян, в която се включват общините: Баните, Борино, Девин, Доспат, Златоград, Мадан, Неделино, Рудозем, Смолян и Чепеларе.
6. Област Стара Загора, в която се включват общините: Братя Даскалови, Гълъбово, Опан, Раднево, Стара Загора и Чирпан.
7. Област Хасково, в която се включват общините: Димитровград, Ивайловград, Любимец, Маджарово, Минерални бани, Свиленград, Симеоновград, Стамболово,
Тополовград, Харманли и Хасково.
8. Област Ямбол, в която се включват общините: Болярово, Елхово, Стралджа, Тунджа, Ямбол.
V. Югозападен лозарски район „Долината на Струма“
1. Област Благоевград, в която се включват общините: Банско, Белица, Благоевград, Гоце Делчев, Гърмен, Кресна, Петрич, Разлог, Сандански, Сатовча, Симитли, Струмяни, Хаджидимово и Якоруда.
2. Област Кюстендил, в която се включват общините: Бобов дол, Бобошево, Дупница, Кочериново, Кюстендил, Невестино, Рила, Сапарева баня и Трекляно.
3. Област Перник, в която се включват общините: Брезник, Земен, Ковачевци, Перник, Радомир и Трън.
4. Област София, в която се включват общините: Антон, Божурище, Ботевград, Годеч, Горна Малина, Долна баня, Драгоман, Елин Пелин, Етрополе, Златица, Ихтиман, Копривщица, Костенец, Костинброд, Мирково, Пирдоп, Правец, Самоков, Своге, Сливница, Чавдар и Челопеч.
5. Област София (столица) в която се включва Столична община.
Със законовите измененията се включва и списък на географските указания на спиртните напитки
Ракии:
Винени и гроздови ракии: Ново село, Враца, Сухиндол, Павликени, Лясковец,
Русе, Левски, Лудогорие, Търговище, Плевен, Велики Преслав, Шумен, Свищов,
Никопол, Варна, Евксиноград, Добрич (добруджанска), Силистра, Тутракан, Поморие,
Бургас, Сунгурларе, Ямбол, Стралджа, Сливен, Славянци, Карлово, Казанлък,
Пазарджик, Стамболийски, Мелник, Дамяница, Благоевград, Любимец, Хасково,
Асеновград, Средец, Първенец, Пещера, Пловдив и Карнобат.
Джиброви ракии: Ловеч, Сухиндол, Лясковец, Сунгурларе, Славянци,
Пловдив, Виноградец, Мелник, Дамяница, Хасково, Асеновград, Свищов, Средец,
Пещера, Стралджа и Силистра.
Плодови ракии:
Сливови: Тетевен, Троян, Елена, Ловеч, Омуртаг, Габрово и Исперих.
Ябълкови: Тетевен, Троян, Кюстендил, Хасково, Варна, Видин, Перник,
Исперих и Долна баня.
Кайсиеви: Силистра, Велики Преслав, Тервел, Русе, Исперих и Варна.
Крушови: Кюстендил (вилямова), Ловеч и Исперих.
Прасковени: Сливен.
Черешови: Исперих и Кюстендил.
Малинови: Исперих и Ловеч.
Бренди: Евксиноград, Плиска, Поморие, Плиска-Ахелой, Велики Преслав,
Мадара, Силистра, Варна, Карнобат, Лясковец и Ловеч.
