Климатичните промени и ориентирането на фермерите към новите нискостъблени сортове пшеница и ечемик насочват учените към адаптивни селекции, които да издържат на изменчивите условия и да са борбени срещу болестите. Това се видя по полета в Садово, където учени от Института по растителни генетични ресурси „К. Малков” представиха пред фермери от региона посеви от 15 сорта пшеница, ечемик, овес и фуражен грах, чието търсене през годините рязко расте.
Освен традиционните стари сортове учените за първа година отглеждат семена и от новия си сорт пшеница „Гинра“, признат от Изпълнителната агенция за селекция, апробация и семеконтрол през 2016 г. Особеностите на сортовете бяха представени от селекционерите Иван Алексиев, Златина Ур, проф. Дора Бояджиева и др.
Високите температури през април и валежите през май дадоха своето отражение върху зърнените култури. През последните 2 години нападението от жълта и кафява ръжда е катастрофално, затова и учените селектират сортове, устойчиви на тези нападения от гъбични болести.
В това отношение експертите препоръчват пшеницата от сорта „Момчил“, който се отличава и с висока добивност.
Гордостта на експертите си остава сорта „Садово 1“, който е признат еталон и близо 40 години се ползва масово от стопаните, доказвайки високите си качества. Според проф. Дора Бояджиева всеки български стопанин трябва да отглежда на полето и от този сорт, за да сравнява как се справя при различните условия.
През последните години фермерите предпочитат и сорта „Боряна“, който е нискостеблен и изключително устойчив. Той притежава хромозома от ръжта, което благоприятства за развитието на богата коренова система. Изключително устойчив е срещу ръжда, вирее върху киселинни почви и е студоустойчив. Затова се предпочита в Северна България.
„Диамант“ е от Б група, но въпреки това не отстъпва по добиви и качество на сортовете от А група.
Учените от Садово са разработили и сорт, получен по пътя на биотехнологиите – това е КМ 135, който е нискостъблен, с висока маса и осигурява добри добиви.
Като изключително сухоустойчив сорт се определя „Юнак“, който е ранозрял сорт.
Класика за продуктивност пък е сортът „Садово 772“, който въпреки нападението от жълта ръжда тази година ще даде изключително високи добиви, предвиждат експертите.
„Мургавец“ също е устойчив на болести, затова експертите го препоръчват особено за Южна България. В Югозападна България пък се търси най-много „Садово 1“.
Сред новите сортове е и „Гизда“, от който през 2016 година учените за втора година произвеждат семена за продажба. Този сорт също е устойчив на болести, зърната му са с висока хетроликтова маса и с него се гарантират високи добиви.
Сред новите селекции е и сортът „Николай”, изключително устойчив на брашнеста мана, септориоза и др. болести. Притежава восъчно покритие, което го предпазва от вредители.
За първа година се продава и от сорта „Никибо”, първият сорт, признат за иновация. Изключително добивен и считан за гвоздей в селекцията. Наподобява по високи добиви сорта „Прелом”, но за разлика от него притежава по-ниско стебло и не поляга, което е сериозно предимство.
Експертите от Садово показаха и как се развива сортът твърда пшеница „Деница”, чието търсене от фермерите през последните три години рязко расте, съобщи Иван Алексиев.
„Деница” е студоустойчив, изключително добре се развива в Северна България и е търсен от фермерите.
Представен беше и новият сорт пивоварен ечемик „Поток”, който е търсен заради изключителната си издържливост на студ.
Сериозно място на полетата на института заемат и друг вид зърнени култури като тритикале, ръж и овес, чието търсене през последните години също расте.
Особено внимание е отредено на голозърнестия овес „Марина”, който има приложение в хранителната индустрия за производство на диетични храни.
Същото се отнася и за ръжта, която се използва освен за фураж също и за диетични храни.
Фуражният грах от миналата година се търси особено много не само заради приложението му в животновъдството, но и заради субсидиите като протеинова култура.
За 2015 година стопаните получиха по 28 лева от декар грах като протеинова култура и 28 лева – по СЕПП, което се оказа стимул за неговото отглеждане.
