Правилното отглеждане на лалетата изисква луковиците да се изваждат всяка година. Това се прави, когато листата са пожълтели, но не са изсъхнали и са още меки. По това време люспите на старата луковица са изсъхнали и твърди, и тя не може да се храни. На нейно място са се образували нови луковици, едри и по-дребни, свързани в дънцето. Препоръката е – при ранните сортове изваждането да става в края на май, при средноранните – юни и при най-късните и в по-високите райони – през юли.
При изваждането луковиците трябва да се преглеждат внимателно за повреди от болести, които се развиват по време на вегетацията. Най-често срещана и много опасна болест по лалетата е сивото гниене, причинявано от гъбата Botrytis tulipae. Заразяването на растенията става чрез почвата или чрез спорите на гъбата от въздуха. Загниването обикновено започва от връхната част на луковицата и се разпространява по цялата луковица. Засегнатите тъкани потъмняват и се разводняват. По заразените луковици след премахване на горната люспа се забелязват бледожълти до бледокафяви закръглени, леко вдлъбнати петна. При по-висока влажност по тях се образува сив налеп от спори и черни склероции. Когато е засегната малка част или при по-късно заразяване болестта се открива по-трудно. При съхранение повредите се разрастват, луковиците завяхват и се мумифицират.
Предпазно обеззаразяване на луковиците може да се направи с един от следните препарати: топсин М70 – 10 г, суми лекс 50ВП – 20 г, ронилан ФЛ – 10 мл. Дозата е за 10 литра вода. Луковиците се накисват в разтвора в продължение на 30 минути, след което се изсушават бързо при подходящи условия.
