Честито на всички българи, които празнуват на 6 май, честито и на овцевъдите, които заедно с родната армия почитат светеца като свой патрон. В източноправославната религия свети великомъченик Георги Победоносец (275-281 г. – 23 април 303 г. или 6 май 303 г. по нов стил) е един от най-почитаните светци, мъченик за христовата вяра. По времето на император Диоклетиан Георги е бил войник в Римската империя, а животът му е изпъстрен с изключителни дела.
Обезсмъртен в мита за свети Георги и ламята, години по-късно той става покровител не само на България, но и на Англия, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете: Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.
Мощите на свети Георги са погребани в палестинския град Лида (дн. Лод, Израел). Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.
Най-голямото е преборването на змея, който живеел в езеро до палестинския град Вирит. Затова и на иконите Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убития от него змей.
Според преданието змеят всеки ден взимал жертви и когато хората помолили техния владетел за помощ, той се разпоредил да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите. Издавайки тази заповед, той уверил хората, че когато дойде неговият ред, и той ще предаде дъщеря си на чудовището.
Всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно от децата, докато не дошъл ред на дъщерята на управителя. Когато това станало, гражданите поискали от бащата да изпълни думата си. Той заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.
Когато змеят излязъл, се появил свети Георги, яхнал бял кон, който отишъл при девойката и я попитал защо стои там и плаче. Разказвайки му историята на градчето, тя го предупредила бързо да бяга, защото ламята всеки момент щяла да дойде.
В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да върже змея за пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това, се разбягал от страх, но свети Георги им казал да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло.
На това място по-късно била съградена голяма църква на името на Божията Майка и друга една на името на свети Георги Победоносец. Тук именно станало и друго чудо. При освещаването на този храм избликнал извор с жива вода, която лекувала много душевно и телесно болни.
В българската обредност Гергьовден е свързан с пробуждането на природата и с раззеленяването на гори и поля. Затова и празникът да се нарича още Цветен Георги.
По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство.
Задължително е на софрата да присъства обреден хляб, агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино.
Според поверието на този ден не трябва да се дават млечни продукти назаем.
Овцата, която се е сдобила първа с агънце през тази година, се окичва с венец от къпина, здравец, глог и коприва, завързан с червен конец, поставен и на вратата на кошарата.
Преди празника хората се къпят в утринната роса за здраве през годината.
Честито на всички, които носят имената, Георги, Гергана, Гергина, Галя, Ганка, Ганчо, Генчо, Гео, Гинка, Гиньо, Гиргин,Гиргина, Гоце, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Йорго, Порица.
