Начало » Пазари » Животинска продукция
16.03.2016 г.
Литва и Полша са на ръба на млечна война
Кризата се изостря
Литва и Полша са на ръба на млечна война

Sinor.bg

На фона на влошаването на отношенията между Литва и Полша Вилнюс подготвя почвата за започването на млечна война помежду им, коментират от електронното издание DairyNews. За назрял проблем сочи появилата се през последните дни в литовски медии информация, че Държавната служба за храните и ветеринарния контрол намира все повече несъответствия при проверката на полски млечни продукти.

От службата подчертаха, че при изследване на внасяните млечни продукти от Полша се регистрират редица нарушения по отношение на качеството и маркировката. Като пример специалистите от службата цитират резултатите от проверка на гранулирана извара, където „има ентеробактерии над допустимото ниво, което показва нарушаване на хигиенните изисквания и на технологичния процес при приготвянето й”. Отбелязани са и системни случаи на лъжлива маркировка на стоката, което „води до заблуждаване на купувачите и нарушава правата им”. В много случаи „посоченият върху опаковката състав на подсладените млека за пиене или сиренето тип „Крема” не отговаряше на реалния пълнеж”, добавят от службата. При установяване на такива нарушения продуктите се изтеглят от търговските обекти от отговорните надзорни органи.

Базирайки се на проверките на качеството, властите в Литва предприеха мащабна информационна кампания срещу полските млечни продукти. Според заместник-директора на службата Дейвидас Ключинскас „литовските продукти са по-качествени, тъй като във всички предприятия действа строга система за самоконтрол”. Ключинскас изтъкна, че по този начин се избягват случаи като този с полски продукт, на който „едната страна се маркира като „Бананова млечна напитка”, а на другата се чете „Млечна напитка с вкус на банан”, т. е. става дума не за банани, а за ароматизатори”.

За назряващата полско-литовска млечна война има реални икономически предпоставки. Литовските власти са притеснени от настъпателното увеличаване на вноса на полска млечна продукция в Литва, което през миналата година достигна 7%. Полша планира да продължи да увеличава изнасяните количества, тъй като „печеливши ще се окажат потребителите в Литва, които ще имат възможност за по-богат избор на качествени стоки на приемливи цени”, заяви директорът на полската Млечна камара Агньешка Малишевска. По думите й за осъществяването на тези планове помагат по-ниските разходи (по-евтината електроенергия и работна сила в сравнение с развитите държави-членки на ЕС) за преработка, както и съвременното производство. Всичко това дава възможност на Варшава дори при изкупуване на мляко от Литва (в самата Полша по данни на Евростат то е с 20-30% по-скъпо) да предлага млечни продукти на литовските рафтове на конкурентна крайна цена и дори на по-ниска от тази на местните аналози.

Ситуацията, в която двете страни се оказаха заложници на остра конкурентна борба, е закономерно следствие от провежданата от тях външна политика и по-конкретно налагането на санкции срещу Русия, категорични са от изданието. Преди Русия да въведе ответна забрана за внос на селскостопански продукти от държавите-членки на ЕС, литовските млекопреработвателни предприятия продаваха всички излишъци най-вече на руския пазар. Тъй като производството надхвърляше значително потреблението в страната, сега литовските компании са принудени да понасят значителни загуби вследствие на спада на цените на вътрешния пазар, предизвикан от свръхпроизводството, а също така да се опитват да излязат на нови нетрадиционни и географски отдалечени райони за реализиране на продукцията си като САЩ, Китай, държавите от Близкия Изток, Латинска Америка и т. н.).

Същевременно литовските власти признават парадоксалността на ситуацията, в която полските млечни продукти от литовска суровина са по-евтини в Литва от местните стоки. Според литовския министър на селското стопанство Виргиния Балтрайтене тази ценова неадекватност се подхранва от апетита на литовските производители. „Нашите търговци са в известна степен и патриоти и ще гледат какви надценки слагат при положение, че средният показател сега се колебае между 50% и 60%”, убедена е обаче Балтрайтене. Нейното мнение се споделя и от председателя на Литовската селскостопанска камара Андреюс Станчикас, който смята, че от гледна точка на качеството полските продукти на практика не се различават от литовските. „Ако става въпрос за масло с масленост 82%, то литовското и полското се различават само по цената, а потребителят избира по-евтиното”, посочва Станчикас.

Излиза, че Литва, която за защита на своите производители прибягва до непазарни защитни мерки, използвайки като ефикасно препятствие пред полския износ своята Държавна служба за храните и ветеринарния контрол, не е готова за честна европейска конкуренция. На свой ред поляците посочват общата пазарна политика на ЕС (където исканията към всички европейски производители са еднакви: стоките трябва да бъдат безопасни и качествени), настоявайки за пълно съответствие на произвежданите от тях млечни продукти със стандартите, технологиите и обозначенията върху етикетите и призовавайки литовците към честна конкуренция.

3813
Коментари (0)
Напиши коментар
Последни материали
Виж
С необичайното строителство фермерът се надява да привлече туристи в района
Китаец построи дома и сградите във фермата си от царевични кочани
Въпреки двойно намалелия брой на участниците в поредния търг
Египет купува все по-евтино руската пшеница
Обзор на Софийска стокова борса АД за 15-17 ноември 2017 година
Втора седмица никой не предлага царевица на борсата
Ще отглеждате ли нахут, запретвайте ръкави
За цветята, които обичат прохладата сейте разсада на открито в градината
Цветното лято покълва на топло място през зимата
Свързани материали
Виж
Приятели на SINOR.bg: Стоматолог, София/    Професионална техника /    Градинска техника /    Книжарница /    АГРОВЕСТНИК /    
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2017

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам