През февруари природата още спи, но на подсъзнателно ниво усещаме, че нещо витае във въздуха. От електронното издание „Стопанство” изброяват какво можем да свършим през този месец, за да си улесним работата в градината през по-натоварените месеци от годината. Практиките в това отношение са многобройни. Ще се спрам на някои от основните.
Преглеждаме семената и изхвърляме старите
Февруари е точният месец да проверим срока на годност на семената. Тези на краставиците, доматите, цвеклото и тиквичките могат да покълнат и след 10 години, но най-добре е да не ги държим повече от 6, тъй като дотогава покълнването и добивите са най-силни. Семената на репичките, зелето, ряпата и босилека е най-добре да не държим повече от 4 години, а на морковите, магданоза и копъра – повече от 3 години. Семената на чушките, патладжаните и кромида могат да се съхраняват 3-4 години. По-старите семена е най-добре да бъдат изхвърлени.
Пазим снега – източника на животворна влага
Много е важно да направим така, че снегът да се задържи колкото е възможно по-дълго. За целта издигнете валове от сняг в градината. Опитни градинари отръскват снега от некултивираните дървета и храсти и го натрупват около стволовете и върху клоните на плодните дръвчета. Същевременно трябва да подсилите защитата срещу гризачи, насипвайки наоколо отровно зърно или утъпквайки снега около дърветата.
Предайте оцелелите вредители на огъня!
Желателно е да бъдат огледани всички дървета и да бъдат премахнати гнездата на вредителите под формата на обвити в паяжини листа, отложени яйца по краищата на клоните, изсъхнали плодове. Всичко това трябва да се изреже, събере и изгори.
Подготвяме калемите
Периодите на затопляне през февруари са най-добрият момент да подготвим калемите за пролетните присадки, тъй като през март може да не успеем да направим това преди разпукването на плодните пъпки. Калемите се избират от южната страна на дърветата, като е желателно да са от горната част на короната, където са били по-изложени на слънце. За присаждане най-подходящи са средните части на филизите – върховете често не съзряват, а при основата пъпките са почти непълноценни. Пропуснете и най-дебелите филизи – най-добрата дебелина е 8-12 милиметра, колкото сечението на обикновен молив.
Сеем разсада
През февруари вече може да засадим разсада, но не доматите и зелето, а по-трудно прорастващите чушки и патладжани. Най-важното е да осигурим подходящите температури. Патладжаните покълнват най-добре при температура над 24 градуса по Целзий, която може да се осигури само близо до радиатор. Дори и в топъл контейнер обаче разсадът трябва да се държи доста продължително време. По принцип кълновете се появяват едва на втората-третата седмица. В този момент температурата трябва да бъде понижена до 20 градуса и да не се повишава в продължение на една седмица – през този период се развиват добре корените и разсадът укрепва. След това можете да освежите разсада с карбамид – 20-30 грама на 10 литра вода.
Градината има нужда от подрязване
През февруари, когато температурите надхвърлят -5 градуса, можете да извършвате подрязване на плодните дръвчета. Можете да подрязвате всичко, дори черешите и кайсиите. Изключение правят само прасковите – те се подрязват при цъфтежа. Най-напред се изрязват болните клони, покрити със смола, както и прекършените, преплитащите се и растящите навътре в короната. Ако и след това короната остане гъста, я намаляват с метър-метър и половина и изрязват клоните, облягащи се един върху друг.
Време е и за цветята
През февруари можем да се захванем с покълнването на луковиците на гергините (далиите), като най-добре е това да става във влажен пясък – тогава при затоплянето на времето ще имате сериозно количество разсад. Същевременно за разсаждане могат да бъдат засети едногодишни цветя като конския босилек (салвия, градински чай), мушкатото, едногодишната далия, карамфила Шабо. Семената първо се накисват, а след това се засяват в рохкава почва най-вече на основата на торф, компост или пясък. След появата на кълновете цветята се прореждат и с това не бива да се протака – разсадът ще се издължи прекалено.
