Животновъдите и политиците по целия свят са заинтересовани във все по-голяма степен от използването на биоразнообразието в животинския свят с цел подобряване на производството на храни и повишаване на продоволствената сигурност на пренаселената планета в условията на глобално затопляне на климата, се посочва във втория доклад „Състоянието на световните генетични ресурси на животните за производство на храни и за извършване на селскостопанска дейност” на Организацията за земеделие и прехрана, цитиран от електронното издание DairyNews. Към момента 38 вида и около 8 774 отделни породи опитомени птици и бозайници се използват в селското стопанство и хранителната индустрия.
От организацията обаче предупреждават, че много от ценните животински породи остават застрашени, и призовават към по-активни усилия за устойчивото използване на генетичните ресурси. Според доклада 1 458 от породите селскостопански животни в света, или около 17%, в момента са на ръба на изчезването, докато по отношение на рисковия статут на огромна част от останалите (58%) просто липсват данни за размера и структурата на популацията. Почти 100 породи домашни животни са изчезнали през периода 2000-2014 г. Северна Америка, както и Европа заедно с Кавказ са двете области в света с най-висок дял на породите, намиращи се на ръба на изчезването. В абсолютни стойности най-големият брой такива породи са в Европа и Кавказ. Двете области се характеризират с тясно специализирани животновъдни отрасли, където по правило за производството се използват само малък брой породи.
Данните по отделните страни показват, че безразборното чифтосване се приема за основна причина за подкопаването на генетичния фонд. Останалите принципни заплахи за генетичното разнообразие у животните са увеличаването на използването на чуждестранни породи, слабата политика и институции, регулиращи животновъдния сектор, понижаването на ролята на традиционните системи за производство на продукти на животновъдството и пренебрежението към породите, които не се смятат за достатъчно конкурентоспособни. Сред основните заплахи в бъдеще могат да бъдат откроени климатичните промени, болестите, натискът върху поземлените и водните ресурси и променящите се потребности на пазара, което прави по-важно от когато и да било запазването на генетичните ресурси на животните и устойчивото им използване.
Генетичното разнообразие е важно, тъй като осигурява необходимия материал на фермерите и животновъдите, чрез който те могат да подобрят своите породи и да помогнат на животните, използвани за селскостопански цели, да се приспособят към последиците от климатичните промени. „В продължение на хилядолетия опитомените животни като овцете, кокошките и камилите са помагали за осигуряването на средства за съществуване и за продоволствената сигурност на милиони хора. Става дума за 70% от бедното селско население в света днес. Генетичното разнообразие е необходимо условие за справяне с новите заплахи”, заяви генералният директор на Организацията за земеделие и прехрана Жозе Грасиану да Силва. Той добави, че докладът ще „помогне за активизирането на нови усилия за гарантиране, че генетичните ресурси на животните ще се използват за целите на подпомагане на развитието на световната продоволствена сигурност и ще останат достъпни за бъдещите поколения.
Във втората световна оценка на генетичните ресурси на животните, проведена 10 години след първоначалната, са взели участие 129 държави. „Данните, които събрахме, дават възможност да предположим, че в сравнение с първата проведена оценка е намалял броят на породите, намиращи се под заплаха от изчезване. Като цяло правителствата са активизирали усилията си, за да спрат генетичната ерозия и да управляват националните породи домашни животни по по-устойчив начин”, заяви Беате Шерф, експерт в отдела за животновъдство на Организацията за земеделие и прехрана и съавтор на доклада.
Изследването сочи, че правителствата все по-често признават важността на устойчивото използване и запазване на генетичните ресурси в животновъдния сектор. Когато агенцията към ООН публикува първата си световна оценка през 2007 г., по-малко от 10 държави бяха съобщили, че създават генна банка, докато сега броят им е нараснал до 64, а още 41 планират да го направят, се отбелязва в доклада. Експерти твърдят, че тези усилия вече дават плодове. „През последното десетилетие европейските държави вложиха значителни средства в изграждането на общи информационни системи и генни банки като мярка за сигурност”, изтъква Шерф. Регионално сътрудничество като новата мрежа Европейски генни банки (EUGENA) е ключът към подобряването на породите в бъдеще и трябва да бъде поддържано в местата за запазване на животните в естествените им местообитания, смята тя. Запазването им по места представлява и признание за културната и екологичната ценност на живите популации от различните животински породи. В 177 държави са назначени национални координатори, а 78 са сформирали по няколко консултативни групи с участието на експерти от различни области, за да подкрепят националните усилия за подобряване на генетичните ресурси на животните. Същевременно в доклада се подчертава, че международното сътрудничество остава област, която има нужда от подобряване с цел поддържането на бъдещото биоразнообразие при животните. От 2007 г. започна реализирането на Световен план за действие в областта на генетичните ресурси на животните – първата рамкова програма, съгласувана на международно ниво. В доклада обаче се изтъква, че международното сътрудничество остава на сравнително ниско ниво сред онези държави, които реализират плана. То трябва да бъде активизирано и да надхвърли рамките на ограничения брой двустранни и регионални научно-изследователски програми.
В доклада се подчертава също, че за да бъде подобрено управлението на животинското разнообразие трябва да бъдат проучени по-добре отделните породи и средата, която обитават. Според авторите на документа заради липсата на необходимите знания някои породи често не се използват пълноценно, което води до загуба на генетичен ресурс. Необходимо е да бъдат проследявани тенденциите в популациите и възникващите заплахи за биоразнообразието, добавят те.
Сред основните промени в сектора през последните десетилетия може да бъде посочено стремителното развитие на големи структури за производство на продукти на животновъдството в много развиващи се страни, съпроводено с увеличаващ се натиск върху природните ресурси. Южна Азия и Африка, два региона с твърде ограничени ресурси, са родно място на множество дребни животновъди и на разнообразни животински генетични ресурси, като според прогнозите ще се превърнат в основни центрове на ръст на потреблението на месо и мляко. Тенденции като тази предизвикват притеснения, тъй като подобен ръст на търсенето в други региони доведе до преминаване от дребното производство, поддържащо местното генетично разнообразие, към едро, което е много вероятно да използва ограничен брой породи и може да създаде големи проблеми за устойчивото използване и запазването на генетичните ресурси на животните. Промените в продоволствените системи трябва да бъдат проследявани внимателно, за да може да се прогнозира влиянието им върху търсенето на конкретни видове и породи, при това заедно с тенденциите в областта на съвременните технологии, климатичните промени и политиката на отделните държави.
Напоследък нараства и световната търговия с племенни животни и животинска сперма, често за целите на кръстосването, и много развиващи се страни се превръщат в големи вносители, а някои от тях стават дори износители на генетичен материал. Все по-често фермерите и политиците в развиващите се страни схващат вноса на генетичен материал като начин за повишаване на продуктивността на животните – например с цел увеличаване на издоеното мляко или за ускоряване на растежа на животните. При липса на добро планиране обаче кръстосването може да не донесе желаните резултати в подобряването на продуктивността, а тъкмо напротив, да доведе до загуба на ценни характеристики, даващи възможност на животните да издържат на екстремни температури, да оцеляват при недостиг на вода и на високо надморско равнище, да използват за храна не особено качествени природни ресурси и успешно да се справят с други сложни аспекти на околната среда.
