На 15 април в УНСС се проведе научна конференция, посветена на градското земеделие. Моделите и начините за осъществяване на градско земеделие в Европа е проблем, който събира изследователските усилия на учени от 25 европейски страни и Нова Зеландия в проект COST - Action Urban Agriculture Europe. Организирането на конференцията е в резултат от успешно сътрудничество на катедра "Икономическа социология", катедра "Икономика на природните ресурси" и Институт за изследване на обществата и знанието при БАН.
Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации, представи доклад на тема „Градското земеделие – реалност или предизвикателство.“ Тезите, застъпени в нейната презентация, предизвикаха голям интерес и станаха повод за много задълбочен и разпален дебат.
„За мен днес е важно да чуем опита на други държави и да помислим върху въпросите имаме ли нужда от градско земеделие, имаме ли нужда от политика по отношение на градското земеделие, и ако да, имаме ли необходимото финансиране за провеждане на такава политика,“ каза Боянова.
Тя сравни ситуацията в България с проучвания, правени в други страни, запознавайки аудиторията с проекта „Супер Храна“, който разглежда тенденциите в развитието на градското земеделие в Европа, Азия, Южна Америка и Северна Америка. Светлана Боянова разгледа българските примери заорганизирането, създаването и поддържането на комунални градини в градски условия; адресира хората, към които идеята на градското земеделие е насочена и желаещите да участват в нея; и обясни пряката промяна, която самоинициативните, комунални сдружения, създадени около една градинка, успяват да постигнат в едно общество.
„Без да противопоставям градското земеделие на земеделието в селските райони, за мен все пак е важно да се работи по-концентрирано по съживяването на селските райони и развитието на модерно и конкурентно земеделие в селските райони от една страна и осигуряването на качествени български храни до българските потребители в градовете от друга страна. Градското земеделие аз по-скоро виждам все още като предизвикателство и по-скоро като дейност със социални, обществени, образователни и екологични функции, отколкото като източник на селскостопанска продукция. Производството на храни следва да остане приоритет на нашите села и периферията на градовете.“