Двусемеен корпусен кошер

18-03-2004 г. Отглеждането на пчели с една майка в която и да е от известните системи кошери дава добри резултати само при подходящи природни условия. Тогава, когато условията не са налице, се работи с майка помощница или с две майки. Корпусен е кошерът, независимо от системата, когато двете семейства са разположени едно над друго в корпуси, разделени с плътна разделителна табла - снелгроува преграда (СП). Преградата служи за дъно на горното семейство, а разположените в плоскостта на СП два замрежени отвора - за феромонно обединяване на двете семейства. КАТО НЕДОСТАТЪЦИ НА КОРПУСНИЯ ДВУСЕМЕЕН КОШЕР може да се посочат: трудоемкостта на процеса и необходимостта от подемни съоръжения при работа с корпусите или обслужване на кошерите от двама души, както и по-трудният достъп до долното семейство. При корпусния двусемеен кошер обаче отпада необходимостта от еднаквост на силата на семействата. Горното семейство обикновено е по-слабо и се използва като помощно семейство с майка помощница в кошера. При добра медоносна година или когато горното семейство е силно, то остава основно. Двусемейният 10-рамков ДБ кошер може да се състои най-малко от два корпуса. В процеса на изграждане на кошера той може да достигне до три корпуса и три полукорпуса (магазини) (фиг. 1). За големината на кошера от значение е силата на пчелните семейства и пашата. Семейства с майки х1 и х2 са разположени едно над друго, разделени със СП (фиг. 1а). Ако семействата са отделени през зимата, след пролетното им развитие те се групират едно върху друго. За целта до кошера с основното семейство с майка х1 се доближава майка с х2. Избира се подходящ ден с температура на въздуха 10-12 градуса С и върху първия кошер 1 се поставя СП и корпус 2, в който се прехвърлят всички пити с пчелите и майката. Освободеният кошер се прибира. Ако кошерите са корпусни, система ДБ, те се поставят направо един върху друг заедно с пчелите в тях. Горният корпус има вход, разположен на 90о спрямо отвора на долното семейство. Единственото изискване спрямо семействата е майките да са едногодишни и по-силното семейство да е отдолу. ПРОЛЕТНОТО ПОДБУДИТЕЛНО ПОДХРАНВАНЕ в корпус 1 се извършва в рамка хранилка, а в корпус 2 - с външна хранилка. След изпълване на корпусите с пчели и пило между корпусите 1 и 2 се поставя нов корпус 3 (два магазина), в който периодично се пренасят пити със запечатано пило и пчелите по тях от корпусите 1 и 2. Това са не повече от 4-5 пити в зависимост от сезона и силата на семействата. По-късно в корпус 3 се пренасят още по 1-2 пити със запечатано пило. Питите се изолират отстрани с преградни дъски и топлоизолиращи материали. На мястото на изнесените пити с пило в корпусите 1 и 2 се поставят рамки с восъчни основи за градеж. Замрежените отвори на СП са непрекъснато открити и това прави безпроблемно обединяването на пчелите в корпус 3. През май корпус 3 се изпълва с пчели от излюпеното пило, а празните пити се изпълват с нектар. От поставените в корпусите 1 и 2 строителни рамки (Ср) восъкът се изрязва, а търтеевото пило се претопява. ПРЕДИ НАЧАЛОТО НА ГЛАВНАТА ПАША след запълване на питите в корпус 3 с нектар той се поставя за доузряване на меда в него над полукорпус (магазин) 4а, вмъкнат между корпусите 1 и 3 (фиг. 1в). Върху корпус 2 се поставя полукорпус 5. През полукорпусите 4а и 5 в корпусите 1 и 2 се спускат строителни рамки, които се изграждат и запълват с нектар, а далаците под тях се изрязват. Строителните рамки в случая са цели плодникови рамки с восъчни основи за градеж за разлика от празните рамки, поставяни в корпусите преди главната паша. Когато полукорпус 4а се запълни с нектар, той се повдига и между него и корпус 1 се поставя нов полукорпус 4б (фиг. 1г). Строителната рамка се спуска от новия полукорпус в корпус 1. В средата на юли медът в полукорпусите 4а, 4б и 5 се изцентрофугира и те се отстраняват. Медът от корпус 3 не се изважда, а се използва при размножаване на семействата. За пчелин, разположен в район с надморска височина 620-800 м и добра паша, средните добиви на мед от магазините е 50%, а отчитайки количеството на меда в корпус 3 - 110%, повече в сравнение с контролен кошер. Добивът на восък е три пъти повече. РАЗМНОЖАВАНЕТО НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА В КОШЕРА с наличните пчели и съхранения мед в средния корпус се извършва по следния начин. След изваждане на меда семейството от корпус 2 се сваля от кошера и поставя близо до него. Отгоре се слага СП, а върху нея се поставя нов корпус 4, който може да бъде съставен и от два магазина. Корпус 4 се зарежда с половината от питите на корпус 3 и се допълва с една-две пити с прашец и запечатано пило заедно с пчелите по тях, взети от корпус 2. Кошерът, който остава на място, се преустройва по същия начин, като от корпус 1 в корпус 3 се пренасят една-две пити с прашец и запечатано пило заедно с пчелите по тях (фиг. 1д,е). Привечер на отводките се придават маточници или оплодени майки. В основните семейства майките също се подменят. Така разположени едно върху друго, разделени със СП, семействата зимуват и през пролетта бързо се развиват. В резултат на размножаването от един кошер с две семейства се получават четири пълноценни семейства. Новите семейства се създават с излишък на пчели и пити с мед и не отслабват семействата, от които са отделени. В заключение могат да се посочат следните предимства при работа с двусемейни корпусни кошери: - пчелите от двете семейства работят задружно, като едно цяло и всяко възбуждане и сигнал за паша от едното семейство се предава на другото; - бързо се изгражда общият корпус 3 в кошера поради наличието на две семейства; - голямо е количеството на отгледани пчели и се създават силни семейства; - високи добиви на мед и восък; - пълноценно размножаване на нови пчелни семейства.