Асоциациите по породи гарантират успехите в развъждането

Породата е основен фактор за успеха при отглеждането на всички видове и направления на животновъдството, но при специализираното за месо говедовъдство тя е решаваща. Без съвременни породи с високи месодайни качества не може да съществува ефективно производство на месо от крави кърмачки. Месодайната крава дава през годината само едно теле, което трябва да изплати издръжката на майката. Телето трябва да има труп с много месо, малко мазнини и относително малко кости и да нараства бързо. Тези качества се постигат и поддържат само чрез квалифицирана развъдна работа. Тази подготовка за работа с породата се получава чрез дълга практика и системно специализирано обучение. Но не е достатъчно само обучение, необходими са и други предпоставки, които улесняват извършването на развъдните дейности. Най-важните предпоставки за ефективна развъдна дейност при фермерското земеделие са развъдните асоциации, в които членуват стопаните, занимаващи се с породни животни. Някога, преди 1944 г. у нас също имаше такива организации, наричани развъдни дружества или съюзи. Те бяха ликвидирани с премахването на частното стопанство при колективизацията. Колко опит и знания бяха загубени с тяхното премахване! Сега, когато възраждаме частното земеделие,

[B%]ТЕЗИ РАЗВЪДНИ СДРУЖЕНИЯ ТРЯБВА ДА ЗАЕМАТ ОТНОВО МЯСТОТО СИ В РАЗВЪДНИЯ ПРОЦЕС[%B]

Със създаването на асоциациите по породи при месодайното говедовъдство трябва да ликвидираме една от основните слабости на нашето животновъдство. Сега стопаните нямат познания и опит за поддържането на породите. Липсва и ефективна организация за поддържането на тази висококвалифицирана дейност. Ние все още не можем да се простим със старите държавни структури, които по времето на социализма бяха натоварени с развъждането, но така и не можаха да ни приближат към Европа.

За да разберем по-добре проблемите, нека да припомним някои основни понятия от работата с породите. [B%]Какво представлява породата?[%B] Това е достатъчно голяма група от животни от даден вид, които са достигнали определена степен на натрупване на ценни качества, благодарение на прилагането на системен отбор и подбор. Следователно породата е човешко творение. Щом спре прилагането на отбора и подбора, качествата на породата се загубват. Отборът се върши по определени качества измежду мъжките и женските индивиди. За разплод се оставят само тези животни, които отговарят на преследваната цел при конкретната порода. За да се открият ценните животни обаче е нужен контрол на продуктивните качества: млечност, масленост, белтък в млякото, кланичен рандеман, месодайни качества и прочее. Подборът е следващият етап. След като сме отбрали подходящите мъжки и женски, на основата на познанията на фермера за преследваната цел, се пристъпва към подбора, [B%]кои женски с кои мъжки ще се съешават, за да се получи най-висок ефект.[%B] Тази дейност се върши от знаещи хора на основата на получените резултати от контролата на продуктивните качества и екстериорните (по външен изглед) оценки.

[B%]УСПЕХЪТ НА ПОРОДАТА Е СВЪРЗАН С ОБЕМА НА ГРУПАТА ЖИВОТНИ[%B]

В малките говежди стада най-често възникват проблеми с мъжките разплодници. Още след две години възникват родствени връзки между животните и за да се избегне родствено развъждане ( съешаването между баща и дъщеря, майка и син, братя и сестри, или родство от втори и трети пояс), следва да имаме контрол върху произхода на всяко животно, да знаем бащата и майката. Контрол може да имаме, но при малкото стадо бързо се стига до нерешими проблеми. Просто липсва възможност да се избегне родството. А родственото развъждане много често води до много вредни последствия, които са добре познати на животновъдите - уроди, аномалии, ниска жизненост, спад на продуктивността. Най-честата практика при фермите, които отглеждат животни от една и съща порода, е да си обменят мъжки разплодници, за да се избегни родството. [B%]Това е първата причина, поради която тези ферми търсят връзки една с друга.[%B] Следващата практика, която води до полза от съществуването на връзки между фермерите, обединяването им в съюзи, е отбирането на биците за разплод. Тъй като бикът покрива 20-30, а понякога и повече крави и оставя по-голямо поколение, неговата роля в стадото е многократно по-голяма от тази на кравата. Затова той трябва да бъде отбран от много повече индивиди. Обикновено в месодайното говедовъдство се смята, че измежду 100 мъжки телета могат да се отгледат не повече от 4-5 бици, напълно отговарящи на всички изисквания. За разлика от млечното говедовъдство, където изкуственото осеменяване е приложено почти върху цялата популация, при месодайното говедовъдство

[B%]ЕСТЕСТВЕНОТО ПОКРИВАНЕ С БИЦИ ВСЕ ОЩЕ ЗАЕМА ГОСПОДСТВАЩО МЯСТО[%B]

В практиката на месодайното говедовъдство на Европа рядко се срещат стада от 200-250 крави, в които може да се отберат качествени бици. В ЕС средният размер на месодайните стада е 18 крави, с отклонения от 3-4 до 100 крави. Но дори при стадата от 250 крави не може да се избегне родството, ако не се обменят биците. А за да се създават качествени бици, които да изтикват породата нагоре, заплождането на кравите в дребните стада за производство на бици трябва да става по предварителен план. Родените мъжки телета от това планово съешаване, трябва да се регистрират и развитието им да се контролира, за да се открият най-добрите. [B%]Цялата тази работа не може да се осъществи, ако фермерите не са организирани в асоциации по породи. В ЕС това е всеобща практика.[%B] Развъждането на всички породи - и говеда, и овце, и коне, и свине, става от асоциациите. Държавата в ЕС, чрез своето министерство, прави много, за да улесни тази дейност, но тя не се меси в работата. Събранията на тези асоциации са нещо впечатляващо. Проблемите на породата се дискутират обикновено на изложбите, които се организират всяка година на традиционни дати и места. Вън са наредени за показ млади животни. В някоя голяма зала или под навес са наредени маси със столове. Членовете на асоциацията са обиколили изложбата, имат впечатление от животните. Пред всеки има бутилка с бира и чаша. Но недейте да мислите, че хората са отишли там, за да пият бира. Не, те горещо обсъждат какви са резултатите от този бик, онзи бик, какви са приплодите на определена крава. Налага ли се да търсят от другаде нови качества, от нови бици. Кой къде, какво е видял. И решават.

[B%]НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЕ НАЛОЖИ НА ЕДНА АСОЦИАЦИЯ, КОГАТО ТЯ ЗАЩИТАВА ИНТЕРЕСИТЕ СИ[%B]

С какви бици ще работи при породата, това е нейно суверенно право. Фермерите най-добре усещат от кое колко се печели. Те се вслушват в съветите на специалистите, но решават сами (когато се чувстват убедени от собствените наблюдения и консултации.).

Преди 9 години, когато се правеше Законът за животновъдството, на основата на опита на ЕС, беше заложено МЗГ, съответно неговата Изпълнителна агенция за селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) през следващите 6 години да положи грижи за създаването на асоциации по породи и в края на периода постепенно да прехвърли функциите по контрола на продуктивните качества и материалната база, обслужваща този процес, на работещите асоциации. Въпросната агенция при МЗГ вместо да си свърши задълженията, произтичащи от Закона, всячески тормозеше процеса за възникването на нови асоциации. Вместо да предава материалната база на асоциациите, тя им я отдаваше под скъп наем, за да печели. И накрая, вместо да прекрати съществуванието си, както беше записано в закона, тя направи всичко пред министерството да се приемат прословутите допълнения към Закона по животновъдство. От в. Гласът на фермера