Около 500 килограма от декар ще бъде средният добив от царевицата у нас тази година

Около 500 килограма от декар ще бъде средният добив от царевицата у нас за тази година, прогнозира в интервю за БТА директорът на Института по царевицата, ст.н.с.д-р Димитрина Илчовска. Засушаванията през май се отразиха до известна степен неблагоприятно, но падналите валежи, особено през юли, допринесоха за добрия растеж и развитие на културата, посочи тя.
Производителите, които са спазили технологията, могат да очакват резултати от порядъка на един тон зърно от декар, допълни Илчовска.
През последните години у нас се наблюдава тенденция на намаляване на площите с царевицата, допълни директорът на института. Културата бе на второ място, след пшеницата по площи, а сега е на трето след слънчогледа. Площите с царевицата са наполовина в сравнение с 1990 г., като основната причина е намаляването на поголовието в животновъдството, поясни експертът. По думите й разрушаването на хидромелиоративната система за напояване у нас е една от причините да произвеждаме по-малки количества зърно. Няма нито една друга земеделска култура, която да е подложена на такава силна конкуренция от внос на семена от чужди фирми, но институтът има амбицията да запази висок дял на българските хибриди, казва още Илчовска в интервюто си за БТА.

Следва пълният текст на интервюто:

[B%]- Госпожо Илчовска, какво е по ваше мнение в момента стопанското значение на царевицата като селскостопанска култура у нас?[%B]

- В световен мащаб царевицата се намира на трето място по заети площи и производство, след пшеницата и ориза. В България в недалечното минало тя заемаше второ място след пшеницата, но през последните години - след 1997- 98 г. - се наблюдава тенденция на намаляване на площите. Царевицата отстъпи място на слънчогледа и сега е на трето място. Докато през 1990 г. площите с царевица се доближаваха до 8 милиона декара, то през последните години са около 4 милиона. Основна причина е намаляването на поголовието в животновъдството и оттам по-малкото използвано количество зърно за фураж на животните.

[B%]- Какво е положението в света, в Европейския съюз, къде сме ние?[%B]

- Най-много царевица в световен мащаб се засява в САЩ. В ЕС площите възлизат на 56 милиона декара. Ние сме близко до площите засявани в Полша - 4 милиона декара. Значително повече те са в нашата съседка Румъния - 29 милиона, в Сърбия са 12 милиона. Друга страна със значителни площи е Украйна - 15 милиона. След нас по засети площи е Словакия - с 1,5 милиона. Гърция също засява по-малко площи, но царевицата там се отглежда с напояване и затова в Европа страната е на едно от първите места по получени средни добиви.
В Азия най-голям производител на царевица е Китай. През последните години площите там достигат до 270 милиона.

[B%]- Засяване наполовина по-малко, а какви добиви можем да очакваме през тази година?[%B]

- Влагозапасяването през есеннозимния сезон и агрометеорологичните условия през април бяха изключително благоприятни за засяване на царевицата в оптималния агротехнически срок. Но засушаванията през май до известна степен се отразиха неблагоприятно, защото това бе периодът, в който се залагат репродуктивните органи на царевицата - това ще рече дължина на кочана, брой редове в кочана, брой зърна в един ред. След този период падналите валежи допринесоха за добрия растеж и развитие, особено валежите, паднали през юли, благоприятстваха в едни от най-значимите фенофази на развитие, в които влагопотреблението е най-високо, каквато е наливането на зърното.
Макар и заложени като репродуктивни органи с по-малка дължина на кочана, падналите валежи ще дадат възможност за добро наливане на зърното и земеделските производители, които са спазили всички елементи на технологията, могат да очакват резултати от порядъка на един тон зърно от декар.
Картината не е такава в цялата страна. Едва ли ще може да бъде догонен генетическия потенциал за продуктивност на хибридите, които са в производството - винаги има доста голяма разлика между възможностите на културата като хибрид и реализацията на добива в производството. За 2009 г. смятам че средният добив от царевицата в страната ще е около 500 и малко над това.

[B%]- Какви проблеми съпътстват отглеждането на тази култура?[%B]

- Може би разрушаването на хидромелиоративната система е особено важен проблем. Хибридите от късните групи на зрялост изискват вода, а валежите, макар и понякога достатъчно, не са разпределени равномерно по време на вегитацията. През последните години царевицата се отглежда без напояване. Сега при наличието на частни собственици, трябва да стане обединяване на земеделските производители и възстановяване на площи за напояване, което ще изисква много инвестиции и не е така лесно да бъдат осигурени.

[B%]- А какво бихте посъветвали стопани, които сега искат да се захванат с отглеждане на царевицата или да разширят площите?[%B]

- Най-напред трябва да изберат подходящия хибрид за определения микрорайон - почва, климат - това са комплекс от показатели. Те винаги могат да се обърнат към института и ние можем да им разработим технология за конкретния случай и почвен тип без да заплащат за това. Институтът има този потенциал. Имаме специалисти и на всеки желаещ земеделски производител можем да помогнем, за да му бъде гарантиран висок и стабилен добив. Земеделските производители не бива да отглеждат само един хибрид царевица. Препоръчваме, в зависимост от площта, да отглеждат най-малко два или три хрибрида. Година с година не се повтарят метеорологичните условия, нужно е да се подбират няколко хибрида с различен вегетационен период, за да бъдат намалени рисковете от екстремни ситуации.

[B%]- Какво ново да очакваме от вашия институт?[%B]

- Селскостопанска академия наскоро прие стратегия за развитие на аграрната наука в България. Научноизследователската работа на института се извършва на базата на проекти, които се приемат от съответните експертни комисии на академията.
Институтът разработва и проекти към Министерството на науката и образованието. Работим също за увеличаване на сухоустойчивостта и студоустойчивостта на тази земеделска култура. Профилирането му като Институт по царевица е от 1962 г.
Досега в него са създадени десетки хибриди царевица от различни групи на зрелост по ФАО, устойчиви на болести и неприятели и абиотичен стрес /като жароустойчивост, сухоустойчивост/. Само през последните няколко години в института са създадени 18 царевични хибриди както за зърно, така и със специфични детерминирани качества. Освен в областта на селекцията, институтът работи и по оптимизиране на различните агротехнически параметри, които намират израз в създаване на различни технологии за отглеждане на царевицата - за зърно, за семена и силаж.

[B%]- Разкажете за последната, най-актуална технология, създадена от вашия институт?[%B]

- На земеделските производители сега предлагаме технология за отглеждане на зърно при условия на засушаване. Разработката ни е научнообоснована база за разкриване на алтернативни пътища за увеличаване на добивите и производство на царевица с оглед на глобалното затопляне на атмосферата на планетата и прогнозата, че територията на страната през следващите години ще попада под влиянието на по-топъл климат и засушаване. Ако се спази целия комплекс от мерки и подбор на хибрид, можем да гарантираме добиви от 500-600 килограма на декар при екстремни условия на засушаване.

[B%]- Направете съпоставка на българските хибриди с най-добрите в света?[%B]

- Хибридите на института мерят ръст с най-добрите световни достижения. Преди признаването на даден хибрид той минава дълъг път на изпитване, както в полетата на института, така и в екологична мрежа. Освен научно приложните изследвания, които научния колектив изпълнява, не игнорираме и теоретичните изследвания на института, защото те са гаранция за бъдещето.
Използват се нови методи на селекция. Един от приоритетите на института е съхраняване, подобряване и размножаване на генетичните ресурси от царевица - това са местни форми, редуцирани, чужди сортове, тъй като през последните години има една тенденция в световен мащаб на стесняване на генетичната плазма. Колкото на по-широка генетична основа има даден селекционен продукт, толкова по-добри са неговите биологични и стопански качества. Затова институтът извършва подобрение на генетичните ресурси, създава се нов изходен материал, за да може и успеваемостта на селекционния процес да бъде по-висока.

[B%]- Вие предлагате качествени семена на стопаните. Има ли проблеми в тази сфера?[%B]

- В института се сортоподдържат всички родителски компоненти на хибридите, които са защитени със сертификати. До настоящия момент поддържаме сертификатите на 29 хибриди, вписани в официалната сортова листа в страната. Високите категории семена произвеждаме на базата на възлагателни договори с утвърдени производители от всички краища на страната, тъй като институтът не разполага с достатъчно земя, за да може да ги размножава. Културата изисква да бъде осигурена пространствена изолация от други царевични посеви, за да се получат автентични биологично чисти семена.
С тревога трябва да споделя, че няма нито една друга земеделска култура, която да е подложена на такава силна конкуренция от внос на семена от чужди фирми. 13 са фирмите вносителки на семена в България, между които е най-мощната в света, която произвежда над 50 процента от семената от тези, които се засяват на цялото земно кълбо. Ние сме си поставили за цел не само да запазим високия дял на българските хибриди в производството, но и да постигнем положителен ръст на пазара на семена на хибридите, създадени от института.
На този етап от тези 4 милиона декара, които се засяват у нас, около 50 процента са с хибриди от института. Причината да се заемат 50 процента от чужди семепроизводители са грешки в недалечното минало. Преди промените у нас на института бе поставена държавна задача да се създадат хибриди с продуктивни възможности над един тон от декар, с които да бъдат засети 2 милиона декара поливни площи. Тогава усилията на секционерите бяха създаването в тази посока на късни хибриди, които узряват за по-дълъг период. Колкото по-дълъг е вегетационният период, толкова продуктивните възможности на този хибрид са по-големи. И остана относително свободна нишата на ранните и средноранните хибриди.
На фона на енергийна криза някои от земеделските производители предпочетоха засяване на ранни и средноранни, защото площите се освобождават по-рано, създава се възможност за добра подготовка за есеннозимните култури, не се налага допълнително просушаване на зърното. Тази свободна ниша бе запълнена от чуждите фирми вносителки. Институтът отчете грешката си от преди 1989 г. и бързо се преориентира като резултатите не закъсняха. В средноранната група вече имаме хибриди "Кнежа 419" "Кнежа 423", "Кнежа 435", "Кнежа 442". Тази година бе признат и ранният хибрид "Кнежа 307". Нашите хибриди са аклиматизирани към условията на страната ни и са за предпочитане от нашите стопани, защото семената са неколкократно по-евтини от тези, предлагани от чуждите хибриди.

[B%]- Много хора в свободното време консумират варена царевица, пуканки, различни царевични продукти. Вписват ли се тези привички в изискванията за здравословно хранене?[%B]

- Царевицата е основна зърнено-фуражна култура. Но отдавна тя освен за фураж на животните се използва като ресурс за изхранване населението на планетата. Нейните хранителни качества са безспорни, затова и в института има специално направление за създаване на хибриди със специфично детерминирани качества - това са хибриди захарни, пукливи, амилозни, високомаслени. Тъй като в царевичното зърно се съдържат незаменими аминокиселини, които са жизнено необходими за човешкия организъм, то е полезно.
Докато в миналото за изостаналостта на дадена нация се е смятало по количеството царевично зърно, което е използвано за храна - основно качамак и просеник, то в наши дни, нарастването на дела на царевичното зърно за консумация говори за високо ниво на развитие на отделните страни. Не случайно в САЩ се намират над 50 на сто от засетите с царевица площи в цялата планета. В тази страна се използва за храни и значителен дял от произведеното зърно царевица.
Освен за храни тя се използва и за промишлена преработка. Особено актуално е получаването в наши дни на биоетанол от царевичното зърно.


[B%]- Разкрийте какво подготвяте за предстоящия празник на института?[%B]

- На 10 септември Институтът по царевицата ще отбележи своята 85 годишнина. Той е постоянно научно звено на Селскостопанска академия и е приемник на създаденото през 1924 г. опитно поле към практическото земеделско училище в Кнежа. В своята 85-годишна история е претърпявал различни реорганизации, административни подчинения, изживял е различни режими на управление, икономически кризи и винаги е успявал да се съхрани.
Съхранил се е, защото научната му продукция намира сериозен прием в земеделското производство. Никога не се е късала връзката между аграрната наука и производството на царевица за зърно, семена и силаж.
На 10 септември предвиждаме тържествено честване в салона на читалище "Борба" в град Кнежа и юбилейна научна сесия. Всички гости и земеделски производители, колеги от системата на Селскостопанска академия ще имат възможност да посетят демонстративния участък с най-новите наши хибриди царевица.

Интервюто взе Малин Решовски, кореспондент на БТА в Плевен