ПРИДАВАНЕ НА ПЧЕЛНИ МАЙКИ С ИЗОЛАТОРНА КЛЕТКА

Една от важните дейности, които пчеларят извършва е придаването на майка в пчелното семейство. От многото причини, оказващи влияние върху успешността на придаването, описани в литературата, е и физиологичното състояние на пчелите, на които се придава майката.

Преди още да се отдели некачествената майка от кошера, за да я сменим, в гнездото вече са се появили анатомически (не снасящи яйца, но с активни яйчници) пчели търтовки. Тяхното число, даже в семейство без признаци на роене или смяна, според Москаленко, достига до 93%, а техните яйчни тръбички съдържат незрели яйца.

Но физиологически търтовки (снасящи яйца пчели) се появяват в семейството, останало без майка, не по-малко от 15 дена. Изхождайки от тези констатации на учените, и че има периоди, когато приемането на майка, е безпроблемно, стига тя да е по-качествена от тази, която ще сменим, ще изберем един от многобройните начини, описани в литературата.

Най-благоприятното време за придаване на майка е март - април. Тогава във всички пчели яйчните тръбички не са развити. И ако се придава майка в нормално семейство по това време, дори не е необходимо да става с клетка. Отнема се старата майка и на същото място се слага новата оплодена майка.

Юли и август са най-неблагоприятните месеци за придаване на майки. В този период е характерно, че в семейството се появяват най-малко 50% анатомически търтовки. В този случай придаването на новата майка трябва да се извърши обезателно с клетка, като подходяща е кръглата или правоъгълна такава, или ако си направим клетка покриваща по-голяма площ от питата, например от по-малките сита за брашно, сложена върху люпещо се пило, празни килийки и храна.

Но ако има застроени маточници по питите, майката, колкото и добра да е тя, не се приема от пчелите.

Те трябва да бъдат унищожени и да се следи за нови такива. През септември и октомври е сравнително благоприятен период за придаване, защото се забелязва закърняване на развитите от предните месеци яйчници на пчелите.

В литературата четем, че когато искаме да придадем майка със сигурност, най добре е да я придадем първо в отводка с млади пчели, и след това обединим отводката със семейството без майка. Приемането на майката в такава отводка от която са излетели старите пчели, не е много сигурно. Наблюдения на учени са установили, че само пчели до 7 дневна възраст са склонни да приемат, каквато и да е майка, дори неоплодена или маточник. След тази възраст яйчниците на младите пчели започват да се развиват и към 14-15 дневна възраст достигат максимума, след което закърняват като летящи. Учените смятат, че именно те унищожават майките, които предаваме, а не старите пчели, които са напуснали отводката. Така, че приемането на майката в такъв случай е проблематично. В практиката все пак има задоволителен успех при предаването на майки по този начин, за което смятам, че се дължи не толкова, че старите (летящи) пчели са напуснали отводката и са останали младите пчели до към 18 дневна възраст, но те чувствайки непълноценното семейство, загрижени за продължаване на рода, приемат майки дори с по-посредствени качества.

Неприемането на майки се свързва и с един феномен. При някой семейства, дали разлика в породата или генна обусловеност, но някой семейства упорито не искат да приемат нова майка независимо от качествата й. Такъв случай съм имал. Майката още на следващия ден в изолаторната клетка беше осеменила голям участък от питата. Сложих я под клетка-калпак, за да я освободят пчелите, а те заложиха маточници на нейните яйца снесени на същата пита. Този феномен майкопроизводителите при всеки удобен случай изтъкват, с което оправдават некачествените майки. Вероятно такива случай има описани в литературата, но те не могат да оправдаят неприемането на повече от 50% от майките получени от майкопроизводителните стопанства.

Разбира се това са част от факторите, които влияят за приемането на майката. До известна степен те се притъпяват при добра паша, или ако липсва такава с обилно подхранване, защото не винаги можем да избираме подходящо време и пчели на подходяща възраст за придаване на майка. Често се случва семейството да остане без майка неочаквано, по всяко време, поради наша грешка или друга причина. За това изхождайки от казаното по-горе, съм приел за по-голяма сигурност, придаването на майки да става посредством така наречената изолаторна клетка, в която се вмества цяла пита. Такива клетки преди години се продаваха в пчеларските магазини. Сега, ние трябва да си ги направим. Как да стане това ще изложа отделно, ако е необходимо.

Как придавам майка с изолаторна клетка

В деня, когато ще получавам майка, сутринта избирам пита с люпещо се пило, празни килийки и храна. Добре е питата да бъде от семейството, на което ще се подменя майката, но ако няма подходяща, взима се от друго семейство. С перо или четка се измитат всички пчели, които са на питата. Отнася се настрани от кошера, за да не кацне случайно върху нея някоя стара пчела и се слага в изолаторната клетка. Проверява се дали отнякъде няма някоя пролука, през която да влезе някоя пчела от семейството. След това на клетката с така затворената пита й се прави място някъде между питите в кошера, след което той се затваря. Към обяд, когато се получат майките, идвайки на пчелина, се намира старата майка, която ще сменим, и се отстранява. Слага се в преносно сандъче с питата на която е заедно с пчелите върху нея. От двете страни се слагат 2 пити с мед и малко прашец и се подхранва. До приемането на новата майка, старата не се унищожава, дори може да я оставим чак до есента, ако не е преустановила съвсем яйцеснасянето. След отстраняването на старата майка изчаквам час, час и половина до като пчелите разберат, че майката я няма, което се вижда по тревожното движение на пчелите по прилетната дъска. Максимума на тревогата настъпва към 5-тия 6-тия час, когато загубили надежда, че ще намерят майката, залагат маточници. Това не трябва да допуснем. Затова не изчаквам крайния час. Изваждам изолаторната клетка. Измитат се всички пчели, които са отвън на клетката и се отнася пак далеч от кошера. В изолаторната клетка, от питата, която сме сложили в нея, са се излюпили толкова млади пчели, колкото яйца майката е снесла за времето на изолиране на питата в клетката, преди 21 ден. Те не са малко.

Почистваме захарното тесто от отвора на транспортната клетка, така че майката и съпровождащите я пчели да могат да излязат. Допираме отвора на клетката с майката до отвора на изолаторната клетка. С леко подпушване принуждаваме майката и пчелите да преминат в нея.

Преди отстранявах съпровождащите пчели посредством ханемановата щипка и в изолаторната клетка с излюпените пчели пусках само майката, изхождайки от препоръката, че пчелите затруднявали с чуждата миризма приемането на майката. Това, като чели не се оказа много вярно. Когато отстранявах съпровождащите пчели от транспортната клетка и майката я пусках сама в изолаторната клетка, новоизлюпените пчели, като че ли не и обръщаха внимание. След излюпването си отиваха при разпечатените килийки с мед, а майката сама обикаляше по края на клетката и търсеше от къде да излезе. Когато започнах да пускам и пчелите с майката, в първите няколко минути пчелите и майката се разпръскваха по разни посоки, но скоро след това старите пчели правеха свита около майката. Вероятно придружаващите пчели захранваха майката, което еднодневните пчели по биологични причини не могат да извършват веднага. Това, че миризмата на придружаващите пчели е пречка да се приеме майката, или да ги сметнат за крадци е неоснователно. Когато в някой кошер се загуби майката и аз придавам отводка с резервна майка и хиляди пчели сложени върху осиротялото семейство разделени с двойна мрежа, след уеднаквяването на миризмата пчелите се обединяват без дразги. Тогава пчелите не се ли смятат за крадци? Критерия е качеството на майката а не пчелите.

Връщам изолаторната клетка с новата майка в нея в кошера. В някой случай когато придавам повече майки, или времето се влоши, с отнемането на старата майка, веднага слагам изолаторната клетка с новата. Не е решаващо и в практиката ако се използва изолаторна клетка да се изчака известно време, за да разберат пчелите осиротяването си. В такъв случай, за притъпяване на миризмите на пчелите в семейството, новата майка и придружаващите я пчели, напръсквам с пулверизатор, по-силен разтвор на ментови капки. След 24 часа проверявам дали майката е започнала да осеменява. Времето, през което тя е отнета от оплодното сандъче в майко-производителното стопанство и е била в транспортната клетка е по-малко или най-много 24 часа, което не би могло да окаже кой знае какви отрицателни последствия. И ако майката има необходимите качества, т.е. не е по-лоша от старата майка, няма причини да не пронесе веднага, което е гаранция, че ще бъде приета от пчелите. Но от изключително значение е ние без забавяне да придадем майката, след получаването й. Всяко забавяне намалява, качествата на майката, което влияе за приемането й от пчелите.

Установяването дали майката е пронесла е трудно, ако не се отвори клетката и не се извади питата. Това също става по-далече от кошера. Изважда се питата от клетката. Около майката се намират много пчели, но нито майката, нито пчелите излитат от нея. Има ли снесени яйца, майката ще бъде приета.

За по-голяма сигурност прилагам още една предпазна мярка, след като проверя дали няма заложени маточници, похлупвам майката и пчелите около нея с кръглата, правоъгълната и още по-добре клетка от сито за брашно, ако сме направили, която покрива по-голяма площ и забивам леко шиповете й върху питата. До другия ден пчелите я освобождават, прегризвайки питата под нея. Ако не е освободена и няма заложени маточници, отстранявам клетката.

При положение, че няма снесени яйца, връщам питата с изолаторната клетка в кошера. Същата процедура извършвам на всеки два дена с проверка за снесени яйца и проверка за заложени маточници по питите, които могат да бъдат изградени дори върху 4-5 дневни личинки или върху килийки с пчелен прашец.

Процентът на приемане с изолаторната клетка е много висок, защото посредством нея майки, които придадени по други начини и по различни причини не се приемат, с изолаторната клетка майката не е в непосредствен контакт с пчелите, ако в началото не я одобрят. Заобиколена е от пчели приятелски настроени към нея, отделена е с мрежа и то продължително време, през което е започнала да снася яйца. Но ако снасянето на яйца се забави 6-7 дена, през което време сме разрушавали изградените по питите маточници и нямайки вече подходящи личинки за това, пчелите като че ли се примиряват и приемат майката, макар и по принуда. Разбира се качествата на такава майка вероятно не са големи и след време пчелите я сменят.

На някои ще се види, че този начин на придаване е много сложен. Подробното му изложение също създава илюзия за трудоемкост. трудно да се приложи за стотици кошери. Но за малки пчелини е много подходящ, защото приемането на качествена майка е сигурно при всякакво състояние на пчелното семейство, при смяна на майката, осиротяло, дори търтовъчно, след съответната подготовка, описана в пчеларската литература.