15-04-2008 г. След закриване на люпилните на ЦКС в началото на 80-те години и ликвидиране на основните птичи стада след 1990 г., които произвеждаха яйца за люпене от общоползвателните породи за нуждите на населението, снабдяването с малки пилета намаляваше всяка година. Стопани и любители птицевъди се принуждават да люпят пилета с мътачки - кокошки и пуйки, или да си доставят малки инкубатори от съседните ни страни, или пък по поръчка от ЦКС-комбинат. Други се опитват да си направят такива от стари хладилници или фризери, често без успех. Неблагополучията в тези начинания се дължат на факта, че не се познава добре биологичният процес за люпене на яйцата и произлизащите от него технологични изисквания за направа на инкубатори. Основните параметри, които изискват съответна техника и оборудване на инкубаторите са: температура и относителна влажност на въздуха, вентилация, обръщане на яйцата. Тези параметри се осъществяват по различен начин в зависимост от двете основни системи инкубатори - плоски и шкафови. Шкафовите инкубатори са претърпели различни усъвършенствания, предимно в начина на зареждане на яйцата и разположението на касетите и са: барабанни, люлкови и тунелни. Тунелите са дълги и се зареждат с яйца в колички, които се придвижват напред и на тяхно място по определена схема се вкарват колички с нови яйца за люпене. Плоските инкубатори, които са познати у нас от 30-те години на миналото столетие, представляват дървен сандък, в който има касети за подреждане на яйцата. В миналото са се отоплявали с петролна лампа и постепенно са усъвършенствани подобно на шкафовите инкубатори. Имат капацитет средно от 30 до 90-120 яйца. Под касетите има ванички за вода с електрически нагревател, с което се поддържа необходимата влажност на въздуха. Под капака са разположени нагревателите, които затоплят яйцата директно или чрез тръби с топла вода (серпентини). Капакът и страничните стени имат отвори, закрити с клапи (шибри) за вентилация. В по-новите модели касетите имат ръчки, с които яйцата се обръщат на около 90-100 градуса. Режим на отопление Разнообразието от системи инкубатори налага и малки разлики в режима на отопление при инкубирането и люпенето на яйцата. В големите шкафови инкубатори се поддържа постоянна температура от 37,6-37,8 oC, а в люпилните шкафове - от 36,7 до 37,5 oC. Яйцата се прехвърлят от люпилния в инкубаторния шкаф в началото на 18-ия ден. Температурата в плоските инкубатори е обикновено с 1-1,5 градуса по-висока от тази в шкафовите инкубатори. При тях отоплението идва отгоре от нагревателите под капака. В резултат от това горната част на яйцата се загрява до 38-38,5 oC, а долната - с около 37 oC. По този начин в средата на яйцата се поддържа оптимална за люпене температура около 37,6-37,8 oC. Птиците мътачки имат телесна температура около 40-41 oC и загряват горната част на яйцата до 38-39 oC в зависимост от външната температура, а долната е с 1-2 oC по-ниска. За да поддържа постоянна температура в яйцата, мътачката ги обръща до 70 пъти в денонощието, като сменя местата им - избутва по-топлите вътрешни яйца навън, а външните, по-хладни - навътре. Възможно е при по-студено време или хладен птичарник и тънка постеля яйцата да не се затоплят добре и люпенето им под мътачката да се удължи с 1-2 дни. Температурата в по-старите инкубатори и относителната влажност на въздуха се контролират с няколко контактни термометри, които включват и изключват съответен брой нагреватели. В новите, макар и с по-висок капацитет инкубатори, вкл. и произведените у нас, са монтирани електронни регулатори, които управляват автоматиката, която поддържа автоматично целия производствен процес. Аларма сигнализира за евентуално нарушение на режимите. С цифров дисплей се показват температурата и относителната влажност на въздуха, времето, денят и часът от началото на инкубирането. Показанията на контролните уреди се записват автоматично. Желаните параметри се постигат, когато температурата в помещението (залата), в която са инкубаторите, е около 25-27 градуса и с постоянен въздухообмен (чист въздух). От в. Гласът на фермера