Най-добре е засаждането на дръвчетата да се извърши през есента, тъй като те се развиват рано на пролет и при пролетно засаждане по-трудно се прихващата. Преди самото засаждане в дупката се внасят по 8-10 кг угнил оборски тор, 400-500г двоен суперфосфат и 150-200г калиев сулфат, които трябва да се размесят добре с почвата. Внасянето на тези торове се препоръчва дори и тогава, когато е извършено торене при основната обработка.
Като се има в предвид, че прасковата е най-чувствителна към зимните и повратни пролетни студове, много важно е да се определи правилно мястото за засаждане на дръвчето. Критични за плодните пъпки са температурите под минус 22-24 градуса. Освен това тя излиза по-рано от състоянието на покой, затова за нея са фатални и пролетните мразове. Така, че най-подходящи за отглеждането й са районите до 300-400м надморска височина, с по-топла зима и където не се наблюдават резки промени на времето през пролетта. Добре е теренът да бъде равен или слабо наклонен, с добър въздушен дренаж и защитен от въздушни течения, с достатъчно вода за напояване. За предпочитане са богатите, добре аерирани и дълбоки алувиално-ливадни, канелени горски почви и излужени черноземи. Особено внимание трябва да се обърне и на сорта. Добре е да се закупуват дръвчета от реномирани разсадници, тъй като можете да останете разочаровани след една-две години.
Необходимо е да се спазват точно изискванията за правилно транспортиране и съхраняване на дръвчетата до засаждането им. Вземат се и всички мерки за предпазването им от гризачи и зайци след засаждането. В края на зимата – началото на пролетта се снема обвивната хартия и дръвчетата се съкращават на 70-80 см височина. Предивременните клонки върху определената височина на стъблото се отстраняват до основата, а разположените във връхната 10-15 –сантиметрова част се съкращават на 1-2 пъпки.
