Поради разнообразния си химичен състав цветното зеле (карфиол) има високи вкусови, хранителни и диетични свойства. То е много взискателно към климатичните фактори, почвата и технологията на отглеждане. Вирее добре на плодородни, запасени с органично вещество почви. В сравнение с главестото зеле е по-топлолюбиво, като оптималната температура за растеж и развитие е в рамките на 15-21oС, но като цяло цветното зеле се развива добре при по-влажен и хладен климат.
Късното производство на тази култура много често се предпочита от производителите поради факта, че образуването на главите е през есента, когато температурата е по-ниска. За добри предшественици на карфиола се приемат салатите, лукът, фасулът, спанакът и други. Не трябва да се допуска отглеждането му след производството на друг вид зелеви култури върху дадената площ.
Карфиолът за късно производство се засява юни-юли със сеитбена норма 50-60 г семена на декар или 4-5 г на кв. м. Разсадът не се пикира и е готов за засаждане след около месец. Засаждане. След като се прибере продукцията от предшественика, избраната за отглеждане площ се изорава и се правят бразди, в чиито основи се засаждат растенията. Схемата на засаждане е 60х50 см или 80х40 см.
В зависимост от заплевеляването се правят няколко окопавания, с първото от които растенията се загърлят. Важна грижа през вегетацията е редовното поливане, тъй като горещините през летните месеци влияят изключително неблагоприятно върху качеството и количеството на продукцията. В зависимост от запасеността на почвата с хранителни елементи при основната обработка на почвата се тори с по 20-40 кг суперфосфат и калиев сулфат и 50-70 кг амониев нитрат на декар. Азотният тор се внася на два пъти по време на вегетацията - при първото окопаване и 20-25 дни след това. Когато карфиолът се отглежда на по-леки песъчливи почви, особено ако предшественикът не е торен с органични торове, при основната обработка на почвата се внася и оборски тор в норма от 4-5 т на декар, а количествата на азотните, фосфорните и калиевите торове могат да бъдат намалени с 20-30 процента. За подхранване през вегетацията с много добър ефект може да се използва и разтворен във вода оборски тор - т.нар. шербетуване. За намаляване на загубите на азот и за повишаване ефективността на торовете след всяко подхранване се окопава с последващо загърляне. Редовно се следи за появата на болести и неприятели и се прилагат необходимите пръскания.
Тънкости за качество: След началото на образуване на главите, за да се запазят от повреди и да се съхрани белият им цвят, те трябва да се закрият, като листата се събират над тях и се завързват с канап или друг подходящ материал. Продукцията обикновено се прибира на етапи, тъй като узряването на главите не става едновременно при всички растения.
